автор: vedrusa

"Дали бих направил заради теб каквото и да е?"

Е, да. Току-що сложи две сълзи в очите ми. Искаш, не искаш, правиш по нещичко всеки ден за мен. Музика, думи и пълни очи... задави се, де.

Всеки сам си избира колко и как да взима. Лъжа е, че да даваш било, като да хвърляш през рамо. Илюзии за миропомазана човещинка.
Всичко е взимане, безотрадно взимане. И взимаш това, което можеш, когато успееш и то е неусетно, защото е твое.
Та: никой не дава, всеки взима и влачи, за да богатее окото му... да хрантути бедността на празното в душата си, да я пълни.
Нахрани се, изкъпи се, поспи... и така.
Всеки взима своето си. Отдавна всичко е дадено.