Ела със мен! Прегръдката ми лятна
ще те напълни с цветен гроздов сок.
Отдръпваш се. Отказваш? Вероятно
копнеж и съвест пак са в диалог.
Не виждаш смисъл в беглата ни среща:
кафе, целувки, молеща ръка.....
и..аромат на чужда плът, гореща,
а сетне гузен се прибираш у дома.
Разбирам те. Безплодна, неразумна е
мечтата да те имам миг поне.
Макар че, без да търси смисъла,
трева пробива камък и расте.