Заглеждам си очите в огледалото...
Усърдно търся блясъка от вчера.
Във мисълта ми, спомен от началото
изпраща и последната химера...
Нахлузвам си усмивката - актоьорската,
широката (добре съм я тренирала).
Така де, да не би да сметнат хората,
че по това лице и дъжд е имало.
Днес грее слънце, тъй че тръгвам смело.
Навирвам нос и бюст, и съм в играта.
Какво от туй, че "сляпата неделя"
не иска да помръдне от вратата ми...
Ще я пропъдя! Няма де да иде!
Ще казвам "къш и гит" и всички думи.
Ще я излъжа, че не ми е свидна,
но убедително. И тя ще хване друма си.
Нахъсвам се така... ще ставам дама!
А пък "ахъм-ахъм" по детски да заплача...
И сякаш чувам глас, гласът на мама:
Без рани, как, кажи ще си юначе?!