автор: swetulka

Някога в поле,обрасло с цъфнали бодили,
срещнали се най-случайно
дългоухо младо с буйни сили
и една магарица,заслепена от какво-незнайно.
Поогледали се,помирисали се,закачили;
вирнали с любовен плам уши,опашки-
пък разбрали изведнъж,че са си мили:
пот и страст се заизливали тогаз-юнашки!
После,дългоухият любовник рекъл:
"Мила,тез бодили ти дарявам най-сърдечно,
и дорде часът не е изтекъл-
ний ще се венчаем и ще те имам вечно!"
Магарицата се понацупила,подритнала презрително-
"Хм-м!Бодили!Как пък-не!
Аз ще искам рози-бели-задължително,
или златисто-огнени поне!"
Чуло туй,магарето уши навело,пооклюмало:
"Брей,брей...рози!?К'во ли туй пък е ?..."
После си въздъхнало и се раздумало:
"Остави я ! Рози! Таквоз чудо-Марко не яде !!!"
Минала тогаз оттам и друга магарица.
На гърба и-зоб-догоре пълни чак дисаги.
"Ето! Таз ще е за Марко-цар най харната царица!
Те ти тебе булка !Тичай,тичай драги !!!"
А и магарицата /таз първата/ какъвто търсила-
такъв намерила:с цветя и рози бил обкичен!
Трепнало тогаз сърце,копитата разперила:
"Тъй е "ТОЙ"-от всички най-обичан!!!"
***
Минали години-било тъй отдавна...
И не щеш ли,пак случайно,срещнали се,
сблъскали дори,
нашите познайници-магаретата славни!
Поогледали се-няма зоб,ни рози,нито тръни...
Само голи канари!
"Дали-запитали се клетите осли,
истината най -подир открили-
ще цъфнат пак отново старите бодили!!!"

PS.Ти си мислеше, че се жениш "по сметка",
аз си мислех,че се омъжвам "по любов"-
а излезе,че било по "чиста глупост "!