автор: dara33

Э. Веверис


Камъкът
Не търпи цветето на надеждата
Злите пръсти
Изсмукват зелените кълнове
Около колибите
На пътя
И в нашите мисли
Ние умеем да залъгваме
мислите и очите си
В процепа под караулната кула
Цъфтят глухарчета
Светли, като детството
Нежни, като отминало щастие

Сиви стълбове се завъртат
Не звънят мъгливо и тревожно
Никой не гледа, но всеки
вижда
това сияйно златисто
в черната гробница на
душата

Облакът се разпръсква
Светлината е там
и в шахтите,
където тежестта на планината
подтиска
Където вагонетките
скърцат с колелата си
зловещо
(сякаш със зъби)
и се опитват да хванат
живота

Малкото глухарче
побеждава смъртта,
като Любовта!


Одуванчик от Эейжен Веверис