автор: xxlogre

Не обичам котки, защото имат зъби и нокти. Не обичам и жени, които приличат на котки по същата причина. Докато са малки беззащитни котенца, са все още милички, но после губят очарование за мен. Когато пораснат в тях взема връх дивата, самовлюбена, хищническа природа. Вън котките от живота ми.

Не долюбвам и кучета. Те биват 2 вида, големи и малки. За големите съм солидарен с дъщеря ми, която казва: "Най-мразя големи кучета и динозаври!" Така е миличка, някои големи хора, независимо дали са мъже или жени, досущ приличат на големи кучета и динозаври. Имат малко мозък, но люта ярост и хапят лошо. Най-добре е да ги заобикаляме отдалеч.

Малките кученца са по-симпатични. Милички, любвеобилни, въртят опашчици, пречкат се в краката ти и лаят жизнерадостно. Какво му трябва на човек, ако не едно малко симпатично кученце. Малките симпатични хора обичат подобно на малките симпатични кученца. С тях човек може цял живот да си играе на "донеси пръчката" и да си остане на 10 години.

По на сърце са ми птиците. По-точно малките декоративни домашни птиченца. Не че не харесвам волните диви пернати създания, но тях не можеш да ги държиш в клетка, а и също имат остър клюн, с който могат да те клъвнат в окото. Такива не подлежат на опитомяване.

Най-хубавото на птиченцата е да можеш да ги държиш в ръце и да им се наслаждаваш. Да кълват трошички от ръката ти и да ти чуруликат. Няма нужда да пеят хубаво, славеите ме карат да се прозявам от скука. Друго нещо са папагалите. Почти са забравили да летят, няма нужда да ги държиш в клетка, лесно свикват с хората, приучават се да кацат на рамото ти, могат да живеят и сами, без себеподобни и не на последно място следят те в устата и могат да се научат от теб да повтарят някои думи. Ето това са най-интересните птици.

Уви, птиците имат и един съществен недостатък - лесно умират.