Залата на Страшния Съд
Оскар Уайлд
Тишина цареше в залата на Страшния Съд и Човекът се яви гол пред Отца.
И Бог разгърна Книгата на Живота на Човека.
И Бог рече на Човека," Твоят живот беше изпълнен със злини и ти беше жесток към онези, които имаха нужда от подкрепа, а към онези, на които им липсваше приятелско рамо, ти се отнесе сурово сякаш сърцето ти е от камък. Бедните те молеха за милостиня, а ти не пожела да ги чуеш, и ушите ти бяха глухи за виковете на Моите злочести чеда. Ти отнемаше наследството на сираците, ти подгонваше лисиците към лозето на съседа си. Ти вземаше хляба от децата и го хвърляше на кучетата, и ти прогони Моите прокажени, които обитаваха блатата и живееха в мир и Ме възхваляваха; и върху Моята земя, от която си създаден, ти проля невинна кръв."
И Човекът проговори и каза,"Да, Господи, така сторих."
И отново Бог разгърна Книгата на Живота на Човека.
И Бог рече на Човека," Животът ти беше изпълнен със злини, и Аз показвах Красотата, а ти я търсеше, и скритото от Мен Добро ти подминаваше. Стените на твоята стая бяха изписани с образи, и ти се надигна от леглото на своите мерзости, за да слушаш песента на флейтите. Ти въздигна седем олтара на греховете, които Аз бях изстрадал, и ти яде неща, които не са за ядене, и на твоята пурпурна дреха бяха избродирани трите знака на срама. Твоите идоли не бяха от злато и сребро, които са трайни, но от плът, която е смъртна. Ти изливаше благовония върху техните коси и слагаше нарове в ръцете им. Ти намаза нозете им с шафран и застла килими отпреде им. Ти боядиса клепките им и натри телата им със смирна. Ти се кланяше доземи пред тях, и троновете на твоите идоли стояха под слънцето. Ти показа на слънцето своя срам, а на луната - своята лудост."
И Човекът проговори и каза,"Да, Господи, така сторих."
И трети път Бог разгърна Книгата на Живота на Човека.
И Бог рече на Човека,"Със злини бе изпълнен живота ти, и със зло и мерзост ти се отплащаше за доброто. Ти нарани ръцете, които те хранеха, и ти възневидя гръдта, която те откърми. Този, който ти донесе вода си тръгна от теб жаден, и разбойниците, които те скриха в своите палатки през нощта, ти отиде и предаде преди зората. Врагът, който те пощади, ти издебна и нападна от засада, а приятелят, който крачеше с теб, ти продаде за няколко сребърника, и на тези , които ти даваха Любов ти отвърна с Лъст."
И Човекът проговори и каза,"Да, Господи, така сторих."
И Бог затвори Книгата на Живота на Човека и каза,"Моята воля е да те пратя в Ада, да, точно в Ада ще те пратя."
И Човекът извика,"Не, не можеш да ме пратиш там."
И Бог каза на Човека, "Защо не мога да те пратя в Ада, назови причината."
"Защото Адът е мястото, където винаги съм живял", отговори Човекът.
И тишина се възцари в залата на Страшния Съд.
И след време Бог проговори и каза на Човека, " Ако не мога да те пратя в Ада, то във Рая ще отидеш. Да, във Рая ще те пратя."
И Човекът извика,"Не, не можеш да ме пратиш там."
И Бог каза на Човека, "И защо не мога да те пратя в Рая, назови причината."
"Защото никога и никъде не мога да си го представя", отговори Човекът.
И настана тишина в залата на Страшния Съд.