Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 891
ХуЛитери: 5
Всичко: 896
Онлайн сега:
Слънце във душата ми изгрява,
чувам в самота единствен глас,
който ми нашепва: "тръгни нататък,
където те насочвам със сърцето аз".
Чувам ли те или те измислих?
Истна ли си или мечта?
Питам се къде ли ти се криеш -
дълбоко ли си в моята душа?
Сън сънувах и и там видях те -
беше лъч от тиха светлина.
Чувах - в гласа пак познах теб;
каза, че ще идваш със мига.
Във очите ми сълза ти още беше -
тиха и отронена с тъга.
Тя отлита нежно надалече;
тя те пита кой си ти сега?
Питам се отново кой те прати -
сбъднат сън ли си или мечта?
Пращаш ми крилата си и чакаш
към теб сега и аз да полетя...
Чух гласа ти тази нощ отново -
каза ми неистински неща.
Чувах тихото и свято слово,
чувах истинската си съба.
Очите ми невярващо се вглеждат,
но спират се в отсрещната стена.
Във мрака нищо друго те не виждат -
лицето ти остава скрито пак.
Нощ след нощ така се появяваш,
пращаш ми лъчи от светлина.
Казваш ми, че утре пак ще дойдеш
и утихваш...в прах от светлина.
Каза ли ми вече кой те прати?
Каза ли защо избра си мен?
Чух ли те или не спрях да плача -
тихо тъжна в ъгъла студен?
Тази нощ до мене тихо спря се -
каза, че не искаш пак сама
тъжна да остана в тъмнината.
С прегръка стопли ме в нощта.
Дочака изгрева и аз те зърнах -
лицето ти искри от светлина,
но тъжно ти очите си извърна,
видях в тях блясък от сълза.
Пошепах ти "недей да плачеш -
аз не искам да те нараня"
Прегрърнах те и за утеха казах,
че просто подарил си ми сълза.
Питах ли те вече кой те праща?
Къде ли криел си се до сега?
Вече не летя сама във мрака.
Пред слънцето със теб съм през деня.
Сърцето ми ми каза тихо кой си;
душата ми - че тя те прати.
Във синьо се усмихват очите ми боси -
избягали от тъжно, мътно блато.
***
Ръцете денем във крила нощта превръща;
душите сутрин за светлината се завръщат.
Двама души - в прехръдка могъща
бели, не искат от вечността да се връщат...
