автор: Marta

Господин Пук, на всичко напук
си остана един по - най - чувствителен
господин, не че бил пил аспирин
за да прежали къщата от милион
монети, монети, монети,
франкове, звонкове и песети,
бани, центове, копейки, лири,
талери, наполеони, драхми, крони
и не че не обичал бонбони,
и не че майка му не го съветвала
на времето да облича елече,
защото, виждате ли - носа му потече.
Останал си е чувствителен най - паче,
и защото се смее и защото си плаче.
Седнал на този висок куп пари,
господин Пук разбра, че още има мечти.
И това си беше най - хубавото.
Та мечти ни се продават - ни купуват.

(заради Джани Родари)