автор: bedstvieto

Не искам и не мога да направя рецензия ...Сами решете дали ще прочетете
НАЧАЛОТО :
Началото ли ? В началото бил Адам и това обяснява всичко ...Та кой би объркал по - ефективно живота на бедната Ева ?!
Това е моят живот ...Изпълнен с миризливи фасове , ниско калорична храна и тичкане по баирите на Панчарево , като падпъдък...И защо това ? За да го забравя естесвено !Странно за колко кратко време безоблачния и подреден живот може да мутира и да приеме формата на праисторически примат .А в началото бе прекрасно ...Като рапсодия в розово , като Шекспирова пиеса , която по - късно се изроди в латино сапунка .
И такааааааааа....В дните на горещото лято , тънейки в блажен мързел в офиса и обзета от екзестенциалния въпрос "Ще ме бъде или няма да ме бъде " , на екрана на компютъра ми се появява странно съобщение . Толкова странно ,че смущава следобедната ми дрямка и ми припомня , че явно не аз съм НЛО , а около моята орбита се навъртат подобни обекти .Естествено извънземното ме улучва право в главата , провокирайки необходимостта ми да се фукам с пътешествията си , без да разяснявам , че основен техен спонсор е родителското тяло .Единствената мисъл в главата ми е :
- Е , те тоя го смачках !
Посредством вродените ми чар и словоохотливост се заемам да приземя това нахакано зелено човече .След час , два осъзнавам , че тоя се опъва и явно се забавлява ...Възмутително ! Сменям тактиката и започвам да омайвам . Романтиката се лее с такава лекота изпод чаткащите ми по клавиатурата пръсти , че със задоволство виждам , как моят виртуален противник го закъсва , сдава багажа , запича се на баира ....
-Ха - ха - казвам си аз - Дойде и моят час
Той вече се моли за десетте заветни цифри на моето моби ( както галено го наричам ) С крива усмивка се извинявам и под претекст , че имам много работа , което между другото е грозна лъжа , победоносно натискам клавиша escape.
Тръскайки се по разбитите софийски пътища в страхотната си дамска кола , която с раздразнение отбелязвам като страхотна само аз , си мисля ....?!
- Оха , Деси , Деската ...
Пея с пълно гърло , предизвиквайки стреснатите погледи на пешеходци и шофьори , но все пак мислех....За какво ли ?
Често се хващам , че мисълта ми прескача от теме на тема , като разгонена пчеличка и само мога да съм благодарна , че не я опрашват разни нагли приходящи мисли .Сега установявам , че мисленето не трябва да е приоритетно в развитието и възпитанието на една жена ...Та за какво и е ? Хората са го казали : 'Една патка мислила , мислила , пък...."Краят е известен . И аз така , но се надявам да спра преди краят да стане ясен.
На другия ден с чаша горещо кафе и бодра крачка влетявам със заразителното си добро настроение в офиса .И както се очаква след половин час то е смачкано , облъскано и изтрито от днешното ми битие , след като :
- разбирам за семейните драми на едната си колежка
- сексуалните подвизи на другата ми колежка
Гледам тъпо в телефона и се надявам да стане чудо :
а) клиент да даде поръчка ...
б) шефът да затвори офиса ...
в) гръм да удари и опожари това място
След като се убеждавам , че дори боговете са безсилни пред тази тъпота , събирам остатъците от чувството си за хумур и се отправям към компютъра . И , о! Каква изнена ! gkg е там нахъсен за нов порой от словестни хватки .Потривам доволно ръце , запалвам пета цигара , отпивам от кафето и с първото изречение ........Тъчдаун! Изпържих му мозъка !Пауза , дълга , мноооооооого дълга .Вече започвам да си мисля , че освен стрес и нощно напикаване ще съм причината след десет години този човек да се събуди с тумур на мозъка .Разкаяна , тъкмо се присягам да развея позорното , бяло знаме , когато той " светва " на екрана . Хммммм имал бил работа . Бил в среща . Какво нахалство ! Какво безочие ! Ще ме изоставя защото имал работа ! Аз не искам ли работа ? Не искам ли и аз срещи с клиенти ? Не искам ли и аз да си изкарвам парите с честен труд ?Шшшшшшшшшт! Млък ! Каква глупост казах ! Та аз не плащам данъци ....Нито на колата , нито на апартамента , нито върху дохода ...После съвестта ми се успокоява , че съм самотна майка с триста лева заплата и държавата едва ли искала моите пари. Става ми някак тъжно , но после се сещам за думите с които се нахъсвам всяка сутрин преди да отида на работа :
- Ти си борец! Ти ще оцелееш! Ти ще смачкаш всички !
И така до вратата на офиса ...
След четири часоя труд , нещастника е омотан . Представям си го на колене , с червена роза между зъбите да моли за моето благоволение .И без да усетя собствената си глупост , изтрелвам тъй ревностно пазените цифри на моето моби .
До тук с мислите и патките ....

СРЕЩАТА :
Той ще се обади ! Прехапвам устни и ми идва да си счупя пръстите от яд , че се поддадох и бях тотален ипон .В този мелодраматичен миг на вътрешни терзания , познатия телефонен звън до докарва почти до нервен срив. Спъвам се в кабел , отзовал се незнайно как на пътя ми , бръквам си в окото проклинайки се , че можех да намаля малко маникюра си , накрая с насълзени очи и прегракнал от н-та цигара глас , изграчвам :
- Моля ?!?
- Не беше толкова страшно , нали ? - измърква мъжки глас отсреща
Какво нахалство ! Дивата природа в мен започва да дере по стените на тялото ми , заплашвайки да го превърне в решетка , да го разгърми на хиляди парчета от бяс , а единствената мисъл , която кръжи в орбита около мен е :
- Този е пътник !
На петата минута обаче осъзнавам , че ще го чакам . Аз?! О свещена простота !Аз да чакам мъж ! Та аз имам гадже за бога ! Верно , че не изкарва пари , но е красив и е като лъв в леглото .Потъпквайки последните зелени стръкове съвест се изправям гордо и си казвам :
- Ставаш моето момиче ! Изяж го !
Да , обаче като стигам на мястото , осъзнавам , че изядената ще съм аз .Изчервена от възмущение си лепвам най - страхотната усмивка и хващам скоростния лост , сякаш е последния спасителен пояс останал от Титаник , преди да го погълнат водите на Северния ледовит океан .
- Господи! - казвам си аз - В какво се забърках !
В този миг се сещам за рекламата , чийто носител е това гениално изречение и започвам да се смея . Смея се като зелка , а сърцето ми бие до пръсване , очите ми са влажни азсъм червена като домат и си милсля :
- Господи , нека ме помисли за лида , за невротичка , за алкохоличка , просто да се махне преди резилът ми да стане пълен !
Но , не ! Той стоически изтърпява пристъпа ми на невменяемост и за да е пълно фиаското ми ме подканва с тон нетърпящ възражение да тръгваме .Идва ми да се самоубия ! Не само защото той е облечен в скъп костюм , а аз съм почти гола . Не само защото аз се държа като идиот , а той не .Най - вече защото виждам до мен да стои добре изглеждащ мъж , явно с пари и положение.В галвата ми гърмят камбани , сирени и всякакви охранителни системи . Деси , Деската се прецака този път. Яко !Мисълта ми се блъска безумно :
- Какво да го правя този ?Мъжете покрай мен са лигльовци , които като кучето умират да точат лиги в краката ми ...
И започвам да си ги представям в хронологичен ред , как въртят опашки щастливо , всеки път когато развея каишката за разходка .
Разговорът хич го няма от моя страна . Държа се като първокласник пред черната дъска , който чинно си изпява житието и битието пред другаря учител .Стоп ! Лентата се връща за мой ужас , когато той вдига телефона , за да разреши , неразрешим за мене казус .
-О,Боже ! - мисля си аз - Аз съм в рая ! Аз съм Ева , а той е Господ !
Гледам с влажен , кравешки поглед моя нов идол , който на всичкото отгоре е и мъж.А в жалкия ми женски поглед вече пеят сватбени камбани . Но той не знае ...Инъче би нахлузил вълшебните налъми на малкия Мук , би запалил летящото килимче и би отлетял през девет планини в десета . Слава богу ! Няма да му казвам , за сега...
Шок втори : той плаща сметката .

И ПРОДЪЛЖЕНИЕТО :
Следващата седмица съм горе на черешата .Моят рицар в маркови доспехи прелита от единия до другия край на страната , защото ми се пие кафе с него .Изоставя жизненоважни за работата му партньори , за да си побъбри с мен по телефона .Рева му на рамото и нокът да ми се счупи и знам , че той е човекът , който ще оправи нещата .
И така до петък ....Денят на истината . Когато той накован като талпа , носещ се по течението на неизвестна река в Канада ми се обяснява ...Предлага ми света в дланта си ,обещава ми живот сред цветя и закрила ...И естествено , като всяка жена , аз прекрачвам дверите на рая без да се замисля .Готова да издера очите на незрящите , вкопчена в химерното си щастие , като Шер в престилката на пластичен хирург ...Задушавам камиона ендорфини , който току що се е изсипал върху мен в трета чаша мартини и се прибирам САМА.


СТРАШНИЯ СЪД :
Настроението е близко до Нирвана . Тананикам " Колко си красива " ( ужас !)Поливам цветята , чистя ?!В четири след обед започвам да осъзнавам , че нещо не е както трябва ...И звъня и никой не ми ми отговаря ...И пак звъня и пак нищо ...До вечерта вече съм превъртяла и си мисля :
- Не може да ме е изоставил ! Деси не я изоставят ! Деси изоставя ! Трябва да има разумно обяснение !
1.) той е в болница със счупен врат след тежка катастрофа
2.) той е отвлечен от талибани и сега малтретират горките му родители за откуп
3. ) той е застрелян по погрешка , докато невинно си е карал колата по Цариградско шосе
В неделя осъзнавам , че онова горе на черешата е тъпа овца и забравям удавена в сълзи и бутилка шампанско .


ИЗНЕНАДАТА :
В следващите няколко дни се опитвам да заменя gkg с нещо подходящо от чат - листата.Последната ми среща е с адвокат и съм сигурна , че ще викна :
- Бинго ! Той е като теб , само , че по - готин !
Слизам в ресторанта , блестяща както винаги и усещам , че всеки момент ще започна да пищя !Срещу мен стои гнидоподобно недоразумение на природата в шорти , маратонки и потник, прогресивно оплешевяващо , гледащо ме с изумление .Събирам останалата в мен човещинка и си мисля :
- Да , миличък , аз съм Милоската Афродита , но за най- голямо съжаление ти си твърде далеч от брат ми Аполон ...
На петата минута вече ми е ясно , че трябва да изчезна , защото в противен случай ще се хвърля да прегриза сънната му артерия , за да пресека потока от комплексирана гмеж , която се лее от устата му.После осъзнавам колко е потен и мра от желание да се изплюя в чинията ,да поръся сол зад лявото си рамо , да сложа огърлица от чесън на врата си , да събера двете дружки от офиса черна и руса и заедно с мен червенокосата да направим вещерски кръг и призовавайки силите на майката Земя да издухаме всички мухльовци от лицето и .Пребита , като бедна афганистанска женица с камъни от собствената и рода за изневяра се качвам в офиса и вземам едно от най- важните решения за последните дни : До тук с експерименталната част ! НАСА е на летен лагер !
Вечер тиха, лятна...Софийско заведение...Не забелязвам хората около себе си , които след няколко мига ще станат свидетели на поредната човешка драма .Не забелязвам дори братовчедка си , която ми раказва за провалите в личния си живот ( зарязана заради силиконовата долина) Смея се на сила , едва проумявайки , че на пъпа на София споря с побесняла блондинка за достойнствата на гръдната си обиколка .Въпреки клетвата , аз съм организирала среща с двама . Един за мен и един за нея . Адвокати естествено .Със сядането им на масата аз започвам да се смея истерично лепвайки прякора на моя кавалер - моливко.Срещу мен стои добре поддържана канадска ливада , ръст десет сантиметра под моя , добре изгладени костюм и вратовръзка срещу моите къса пола и маратонки...Братовчедка ми ме гледа въпросително , той с обожание измерва дължината на бедрата ми , а четвъртия не е дори отразен в графата нещастни случаи.А аз ? Аз се смея истерично , невярвайки на поредната тъпа шега , която съдбата ми е скроила .Соча нещастника мислено с пръст и непрекъснато повтарям :
- Моливко , моливко , ха- ха моливко !
Подскачам като ужилена . Чантата ми вибрира .Изваждам телефона с който спя по-често от колкото с мъж и чета : "Не можеш да ме разбереш...Не искам да ти разбивам живота !- gkg"И пак се хвърлям на черешата . Полудяла от щастие.Желанието ми е да запаля огън в средата на масата и да танцувам около него , като черна вуду - жрица.Но вместо това налагам маската на войната и отмъщението и отговарям дотойно , че съм умна и красива жена , която не може да приеме държанието на зле балансиран хормонално пубертет в доспехите на мъж - мечта.И той захапа , въпреки че беше прекалено пиян , за да вдене същината на фабулата . Без значение...Важното е че се разкайва , а аз съм богинята на победата Нике .
Втората среща води и до втора грешка : аз пак не спах с него ...
Ефект : gkg и Деси отнесени в небитието за неопределен период от време .Какво ми става ? Държа се като свенлива гимназистка . Ужас ! В главата ми обаче витаят черните мисли на отмъщението . Как аз го прелъстявам ...Как в сублимния момент , започвам да се смея дръзко на нещастния вид на неговата мъжественост , с която той така наивно си е помечтал да задоволи една 100 процентова жена като мен .И унижението е толкова голямо , че тя , мъжествеността му се заравя толкова дълбоко , че нито молби , нито сълзи , нито принуда му помагат да се почувства отново , някога мъж.Заспивам с усмивка , окрилена от бляновете си ...


ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА :
След поредното сутрешно кафе с gkg чрез което той отчаяно се опитва да вдене моята човешка философия , апропо която не мога и аз да дешифрирам . той изчезва пак...
Аз обаче приемам фактите мъжки този път . Излизам със същата братовчедка ,за да удавя кротко мъката си в кафе и минерална вода , заета с нейните любовни проблеми.Влизайки в заведението обаче очите отказват да направят контакт с мозъка и да предадат достоверно картината и размерите на Апокалипсиса ...Моят бог с блондинка !?!
- А.....?
Не мога да повярвам ! Аз със моят остър като бръснач ум, с моята буйна като темперамента ми червена коса , дълги като щатска магистрала крака , нокаутирана от блонди ?Усещам , че всеки момент позорно ще ревна ... Оглеждам се ,около мен само блондинки !За бога , дори братовчедка ми е блондинка ! Сядам и събрала цялата смелост на лъвското си сърце си поръчвам мартини - голямо ...И после пак и пак....Въртя се като ветропоказател демонстрирайки даровете с които природата ме е надарила.Ни около мен само мъже които говорят и блондинки , които мълчат и пушат....
- Аааааааааааа, не - отказвам да се съглася със ситуацията аз - няма да я бъде тая !
Обръщам се към най - итупаните мъже в бара . Умъртвявам достойнството си и съсипана от скръб казвам :
- Бихте ли дошли на масата ни , защото гаджето ми ( той не подозира , че се ползва с това определение ) се разлива с някаква блондинка на отсрещната маса !
Казвам го с целия драматизъм на който съм способна , а долната ми челюст потръпва така , сякаш всеки момент ще удавя площада в океан от сълзи - телесна температура .И естествено , та кой истински мъж би устоял на отчаян женски вопъл за помощ тандемът юнаци се изсипва като градушка на нашата маса.gkg е в пълен шах. Ха ха така му се пада ! Проточил е врат , като студент без пищови и се опитва да асимилира размера от щетите на бедствието , което току що се е развилняло пред очите му.Моят кавалер пък се държи така , сякаш манна небесна се е сипнала над главата му. Сякаш аз съм живителната глъдка въздух в кислородната му маска по пътя за покоряването на Еверест . Какъв талант ! Какъв актьор ! Аз ликувам :
- Мри , хлебарко ! Ей ти го и твоят raid! Гърчи се , но все още не умирай ! Направи ми удоволствието да останеш още малко жив !
След което потъвам в прегръдките на метафоричния си Дон Жуан . gkg е поразен . Плаща сметката и отлита в неизвестна посока с онази на която не и трябва метла .Изтрезняла от титаничния си гняв , отърсила се от ролята на Немезида , изпадам в дълбок размисъл , как ли ще му завърши вечерта ? Знам отговора , но го гоня мислено с точилка , като хлебарка ...За да го размажа , да го изпържа , да го дематериализирам . Тръгвам си нещастна . И оооооо, колко типично , всеки си плаща сметката. Нямам сили дори да се разочаровам.Като буреносен облак нахлувам в собственото си жилище . Сама.Отново.

ДУЗПИ :
Влизам като ураган в офиса .На лицето ми освен безсънната нощ , като дамга са отпечатани още : каната кафе , двете кутии цигари и бутилката шампанско.Сядам пред монитора и не вярвам...Той е там и моли за милост .Но спри сърце , това е само маска . Приспива противника .Какъв стратег! Същински Алкивиад!Бързо преминава в нападение . След като аз дипломатично с Платонова техничност успявам да отсвиря Блонди , приравнявайки я със статуса на пепелника на масата. Той най сетне проумява , че S - класа не може да ревнува от трабант .Разговорът се насочва към данъчния , който аз представям като омаен събеседник и добра компания ( не споделям за миризмата , която той разпръскваше , като скункс около нас) Следва успешна кампания на тема моята магнетична личност и екстрите , които вървят към нея . Топката е вече при неговите спаружили се от напрежение топки . Аз съм царицата в решаващия шах...И мат!
С чиста съвест заминавам в командировка , където между другото ме очаква законното гадже . Той откачил от страст , аз девица от два месеца...
Тъмна нощ....Към един е ....След поредние концерт се прибирам към хотела с единствената мисъл останала в главата ми : да заспя с gkg!Звънът на телефона ме изважда безмилостно от унеса ми . Вдигам gkg! Невъзмутимо ми обяснява , че е в града и ако обичам да се завлека до заведението в което се намира той .Зомбирана , бързо измислям зле скалъпена история за среща с клиент.Той едва ли ми повярва , но какво от това ? Мятам се на червения звяр и отпрашвам към моя любим.Виждам го. Боже, колко е красив ! Сграбчвам го , като мечка гризли , от която той със сила се откопчва , за да я отведе в цивилизацията. Там където има течаща вода...Именно там се развива изключително интересната , динамична и с променлив резултат боксова среща между мен , Деси и gkg...
Рунд 1 :Той за данъчния
Рунд 2 : Аз за блонди
Рунд 3 : Той , минал толкова километри заради мен , аз съм жена без душа
Рунд 4 : Аз , на него не му пука за мен
Рунд 5 : Той , Хайде да си лягаме
Рунд 6 : Аз , за каква ме мислиш ?
Рунд 7 : Аз , пак оплесках нещата


КРАЯТ :
Въпреки потресаващата прозрачност на фактите , аз продължавам да съм оптимист .Не може слънцето да не изгрее и над мен . Всичко ще е ОК .Гледам морето и виждам неговите очи , изцъклени обвинително със строга бръчка между тях Тичам по баирите на Панчарево и очаквам да се блъсна в него . Спирам на кръзтовищата и се зверя във всеки форд , проклинайки се че можех поне номера да запомня .Ходя по врачки и за да е пълно падението ми , чета хороскопа всеки ден - моя и неговия .И всички обещават , че ще се оправя ....Да , ама не ! Нищо не е наред...По принцип на тези които не им върви в любовта им върви в кариета и обратно . Явно аз съм олицетворение на лошия късмет .При мен йок.Язък ! Сега , ако не се похарча , кога ? Мислено се поздравявам в огледалото , за да подхраня последните трохи останало ми самочувствие.Верно е , че изглеждам супер , ама трябва да си ампутирам 80 процента от мозъка , за да вляза в стандартите на добрата жена. Мдааааааааа, почвам да мисля в полза на онова чудо на техниката - вибратора .Кое му е лошото ? Пък и кой мъж би ти правил брррррррррр, докато те чука ?!После се сещам обаче за нещастния си родителник , сиреч баща ми , който би направил тройно салто мортале в сърдечната област , ако се омъжа за вибратор.....пак
В новите ми копринени чаршафи , изпаднало във воайорски делириум се гърчи кучето . И все по - често усещам изпънат до моя неговия космат гръб или мократа му лигава муцуна , срещу моята подута от съня ...Вече усещам , че давам на късо и сутрин вместо да се нахъсвам с думите :
- Господи дай ми сили да се боря !Аз съм борец! Създадена съм да успея!
Се получава :
- Господи , моля те изпрати ми мъж , ако може gkg !
Мисля си за достойно отмъщение в стил Ан Никол Смит или Джаки Онасис . Но прекрасните идеи се пукат покрай ушите ми , като балончета от веро " Ехо" и аз пак отивам да тичам , за да озаптя многострадалната си нервна система. А докато тичам по челото ме плясва най- гениалното хрумване на века , след овцата Доли. Ще съдя интернет - доставчика си , че поради прекалено доброто качество на връзката ми е докарал трайно психическо разтройство на личността и любовни терзания пред който дори достойната лейди Шели би замълчала в знак на почит и невъзможност човешкия и гений да опише океанът от страдания , който ме залива .С обещетението се надявам да стигна до Холивъд , от където доволно припкащ на каишка около мен да си доведа поне Брад Пит . Черешката на демоничното ми отмъщение ще бъде да го накарам да седне послушно на масата между нас и доволна да излая в лицето му :
- Виждаш ли тази усмивка ? Тези плочки по корема , подредени като баня от идеял Стандарт ? Всичко това е мое ! Само мое!

P.S. Не се препоръчва на хора със слаба нервна система , лошо храносмилане и склонност към насилие ....Сиреч gkg.