Неподлежащо на определие стенание на влюбена душа ...
Потресаващо е , когато живота те изправи пред врата , която никога повече не би искал да отвориш.Стоиш пред нея , гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря , а разумът ти припомня за цялото страдание , което носи бушуващото и студено море ...Въпреки всичко , подчинявайки се на първичното усещане се поддаваш с неподозирана страст . Треперещи и хладни пръсти стискат месингова дръжка , сърцето препуска уплашено и въодушевено , заплашвайки да прескочи удар , а разумът се потапя , разтваря в експлозията от ендорфини , която притъпява предстоящата болка ...
Блестящо , бавно , мързеливо , разтопено злато ...Виждаш го , сетивата са алчни , искат го , жадуват го , сънуват го ...Точката на насищане не съществува ...Защото това е злато , а то разболява ...Нервите пищят от ужас в момента в който се докоснат , защото това е злато и то изгаря ...Стоиш и гледаш от страни и няма сила , която да те спре .Да спреш да се самонараняваш , защото въпреки всичко е прекрасно ...Великолепно , като уханния пролетен дъжд , който облива лицето , за да не личат сълзите . Като зелените вълни на морето , преливащи в зеленото на две други очи , само че то е по-солено и сълзата пак не личи ...Потайно , тихо , скрито , от кого се скриваш и защо го правиш ? Нима се заблуждаваш , че обвивайки сърцето в подаръчна хартия , опитвайки се да заблудиш околните , че то не е подарък , всъщност ставаш невидим ? Как ще скриеш светлината , която струи от него ? Хлъзгавото щастие , което се опитваш да хванеш , а то все се изплъзва ...Като непуслушна , но нахална златна рибка , която мами , лъже , че ще изпълни желанието на тялото и душата , но не и на разума ...Защото разумът е този , който иска да предпази наивната душа от пожара на страстта . Рибката не е за него ! Той ще я остави без вода ...А може би е по - добре така ? Жестоко , но пък безопасно . Да удушиш и умъртвиш цвета преди багрите да избухнат развълнувайки света . Преди лавата от разтопено злато да стане достояние и общо притежание ...
Човек е алчен и такъв ще си остане. Откривайки съкровище , той ще го зарови отново и през годините регулярно ще се връща , за да му се наслаждава , тайно , скрито ...Ще отваря все същата врата , за да открадне зрънце от онази светлина , която преди , във времето е огряла няколко откраднати мига . Ще бъде щастлив от това , от своето разтопено злато , което въпреки болката , която ще му причини е само негово .
Не е ли по - добре да останеш на върха ? Далеч , на безопасно разтояние от златната река ? Да посрещаш бурите високомерно , вятърът да играе с косата от листа , от сребърни листа ...Но въпреки това , нещо те повлича от върха , без да се усетиш преодоляваш стръмната стена , повличаш камъните , изтръгваш корените на тревата .Те последват шеметния бяг , без да спират , без да се уморяват , без да се страхуват от настъпващия мрак . Разтопено злато се влива в твърдото сребро , разбива го на части , въпреки желанието да остане цяло , непокътнато и бяло ...И за да стане още по - красиво малки , ярки скъпоценности от спомени проблясват в златната река , подскачат непослушно на повърхността и мамят с красотата алчните ръце , осмеляващи се да се потопят в забранен свят и да откраднат част от чуждото . Човек е алчен , не му достига това , което притежава ...Такава съм и аз
21,03,2005
Sofia