автор: glishev

Прогонен от Норвегия, Харалд пое по Южния път и отиде да служи на конунга Ярицлейв и кралица Ингигерда в Киев. Там се влюби в дъщеря им Елисавета.
С кораби тръгнах, стигнах Сицилия.
Сдобих се с чест и слава.
Тъмните кораби с воини
разсичаха вълните по моята воля.
Имах свободата, моряшка свобода.
И все не ставах мил
на руската девица!

Бях млад, воювах в Трондхейм,
войската беше многобройна.
В кървавата буря, в танца на копията
захапа кралят пясъка,
повалих го.
И все не ставах мил
на руската девица!

Шестнайсет души бяхме в кораба,
грозна се буря вдигна.
Морето хвърляше сини планини
и Рана се качи при нас.
Едничък аз останах жив.
И все не ставах мил
на руската девица!

Няма на какво да ме учат:
изстъпвам се здраво във боя,
вихрено препускам с коня си,
майсторски кораба водя,
копие хвърлям - нямам съперник.
По-яко греба от моряците.
И все не ставах мил
на руската девица!

Кажи, любима, кажи,
мила, красива девойко,
когато в Южната земя
дадох кърваво сражение,
не нападах ли храбро?
Не бях ли смел,
не победих ли?
И все не ставах мил
на руската девица!

Видях за пръв път светлина
далеч на север, във Норвегия.
Сурови хора има там,
обтягат здрави лъкове,
точно си мятат стрелите.
За мен е най-добре
да тръгна с кораб.
Срах всявах у простите хора.
Минавах между скалите -
там няма диря от човек,
и птици няма във въздуха.
Оттам минавах, преплавах моретата...
И все не ставах мил
на руската девица!