автор: glishev

Когато датският пират Рагнар с Рунтавите гащи слезе на нортъмбърландския бряг, крал Аела го плени и го хвърли в яма с усойници.
Удрях с меча; млад бях,
бях в Сунд, готвехме пир
за мършоядите. В боя
пратих дузини при Один,
от Хелзинкфорс до Висла
с копия късахме ризници,
трошахме щитове.

Удрях с меча; видях стотици,
легнали по пясъка в Англия.
Стрели отскачаха от шлемове
И ми беше все едно
държах девица във ръцете си!

Удрях с меча; повалих младеж.
Така умело беше сплел коси!
Едва от вчера бе започнал
да се заглежда по жените.
Каква да е съдбата на храбреца,
а не да падне с първите
в редицата?
Не съм живял без рани,
мъжът прегръща меча,
играе с копието си.

Удрях с меча; човек е пул
в играта на съдбата си.
Когато сбирах вълците си,
знаех ли, че свършвам?
Когато пусках стотни кораби
потеглях към смъртта.
За мене е приготвен рог,
напълнен с пиво
и място там до Один и ейнхериите.

Удрях с меча; Ако синовете
на Аслауга узнаеха
за края ми, че змиите
пълзят по мен,
платната щяха вече да опънат.
Майката, която им оставих,
им е дала сърца
от желязо!
Усойница хапе сърцето ми.
Сърцето на Аела -
децата ми ще го изтръгнат.

Удрях с меча. От млад
оцветявах желязото.
Само от мене треперят
островни жители,
морски герои, търговци
по пътя на лебедите.
Не оплаквам смъртта;
време настана
да свършвам.
Викат ме вече
при Один валкюрии.
Ще седна до Хлидскялф,
ще пия с асите,
времето изтича -
смея се!