автор: xxlogre

"Границите на моя език, са граници на моя свят." - Л. Витгенщайн

Има хора, които цял живот преследват думите. Иззидали са Бастилии за думи, заключили са в килии най-страшните рецидивисти от тях и самите те са се превърнали в надзиратели. Пазят престъпните думи от себе си. Ходят на приеми и коктейли с изискани думи с фалшив блясък, с които водят изтънчен светски разговор, за времето или за изкуство, подрънквайки нервно връзката с ключове в задния джоб. Да не би в тяхно отсъствие заключените думи да направят бунт. Такива хора не разбират, че сами са в плен на своя затвор.

О, неразумни! Пуснете думите на свобода! Освободете арестуваните думи! Така ще освободите и себе си. Отключете килиите на затвора и захвърлете връзката с ключове. Как да го направите ли? Няма точна рецепта, но ето една примерна:

Вземете бял лист и го нарежете на малки парченца. Напишете на парченцата всички "мръсни думи", които някак си сте решили, че не бива да произнасяте. Добавете думите, които ви плашат и всички думи, грозотата на които ви отвращава. Сложете листчетата в старата си шапка и ги разбъркайте. Да стане нещо като кал, премесена с кръв, изпръскана със сперма, нацвъкана от врабче, напишкана от куче. Изваждайте думите една по една и ги гръмко обявете свободата им пред света, пред близките, пред децата си, пред началниците, пред редакторите на електронни списания за фригидна поезия. И най-вече пред себе си.

Не е сигурно, че ще помогне, но поне опитайте.