исках само да погледам
бял панталон, зелена рокля
иззад призрачни пердета
а колко се ядосвах
на слабостта да се изразя
да, имаше такива дни
в които замествах
с двеста съвсем излишни
достатъчните две думи
събирам на купчинки
многозначителните фрази
с които разполагам
по съвсем неясни признаци
но няма да успея да извая
разплакващи метафори
и всяка да е изстрел
точно в сърцето на света
навярно правя това
само защото денят
е напълно подходящ
за поетически пози
погинаха смислите
и нямам нищо за казване