автор: daniele

Здравей.

Всъщност се познаваме отдавна...Помниш ли онова прекрасно лято и морето? Крясъците на чайките, синевата, от която те заболяват очите?Беше толкова отдавна-не помня на колко години съм била. Всичко беше нормално-една съвсем обикновена, дори малко скучна морска ваканция.
Обичам изненадите-как изведнаж се случват нещата, усещането за риск. Най-вярна е първата реакция.
Ти беше точно такава изненада-дойде с погледа на едно момче, в което едва не се спънах. Определено не бях те канила-но ти май и не попита "Може ли?".
Както си стоях и се взирах в най-изумителните очи на света, ти отвори вратичката на сърцето ми и започна да се настаняваш.
Един миг. Винаги сам мислела, че това означава едно мигване на окото. А онзи миг сякаш нямаше край. Странното е как един миг ти беше достатъчен, за да разбиеш дотогава подредения ми свят?
В началото не разбрах какво се е случило-случайна среща с непознат-какво има да й разбираш. Нямаше гръмотевици, фанфари- нищо! И аз си бях същата. Или поне така си мислех...
Постепенно започнах да усещам, че нещо e ....и аз не знаех какво...
Морето си беше синьо-ама по-синьо, шумът по-силен, Слънцето по-ярко. А Луната направо ме подлудяваше-тогава реших, че сигурно съм станала лунатичка. Това ме плашеше- изобщо не можех да събера мислите си-като хвърчила отлитаха нанякъде-сигурно при теб са идвали. А и онези очи-очите на онова момче-непознатото... Е, после се запознахме.
Така че, мила моя, поздравления-ти тотално преобърна съществуването ми. Явно си намерила доста празно място в сърцето ми. Как иначе ще побереш там толкова много свои вещи- "радост", "тъга", "копнеж", "сила".. и какво ли още не! Това, което изобщо не ми допадаше, беше сложната лостова система за управление, която без разрешение инсталира. Натиснеш едно лостче и сърцето ми трепне в гърдите ми и сякаш ми поникваха криле; натиснеш друго и ето, че очите които ме преследваха и в сънищата ми, се взираха с недоумение в моите разплакани очи. Това си беше кофти номер!
Опитах се да те изгоня-в края на краищата дори наем не ми плащаше! Всякак опитах-и с добро, и с лошо. Накрая се предадох-май се борех с дракони. Горкото ми сърчице! С всеки ден му ставаше по-тежко-с присъщата ти безцеремонност ти си покани и гости! Различни Спомени, романтични Жестове, странни Мечти...
Сякаш вече не бях аз! Хората около мен ме гледаха изненадано-"Ама какво му става на това момиче?!"Как да кажа какво, като и аз не знаех-да бръщолевя за разни неканени гостенки, на които и името дори не знам!
И тогава, един ден...
Майка ме повика и се вгледа в очите ми. Гледа ме дълго, дълго - сякаш безкрайно. После ме прегърна и ми прошепна- "Миличка, това е Любовта!"
Така започна всичко- от един миг...
И ето ме сега-след толкова години ти пиша писмо.
Искам да ти кажа, че съжалявам за всички лоши думи , които съм казала за теб. Извинявам се за всички огорчения.
Остани си в сърцето ми колкото си поискаш-дори и цяла вечност. А ако някой ден все пак си тръгнеш-не забравяй обратния път.
С теб и аз, и Светът сме по-шарени и по-добри.