автор: joanna_vas

Желая те, тъй като може да желае
земята - синия небесен свод.
По хоризонта ласки времето чертае,
а щрихите са като тайнствен код...

Целувката е запечатана в пространство,
с намигането тихо в кръстопът.
На скитника в очите, цвят в познанство
разпукнал е и стъпките цъфтят.

Гората се разлисва върху клонки пръсти,
в небето с корен думите пълзят.
А листите ... оформени са като в устни,
разтворени от светлина - трептят.

Поляната задъхана, очаква в пролет
да се обагри с дъхави цветя.
Душата следва с раменете своя полет -
обгърнала с живота си света.

През тишината, капки перлени се сипят,
сълзите на Твореца са роса.
Земята и Небето, на пръсти се целуват
и нежност сипят в моята коса.

(Ухае утрото ... на влажна тишина...)