автор: Paloma

Сега съм аз. И в кухото пространство
самотните ми стъпки откънтяват.
Зелената повърхност на реката
се преизпълва с погледа ми светъл,
ръката ми е топла, златна жила,
от плодове и песни натежала.

Сега съм аз. А някога не бях ли? ...
И звънкият ми смях
ще стане ехо,
запълнено от думите узрели,
което върхове ще преповтарят.
Ще свети смисълът като клавиши,
от лунното сияние облени,
реката ще запомни моя поглед
и, закодирани в безмълвното
пространство,
със охрата на идващата есен
ще пеят стъпките ми: " Идвам! Идвам! "