автор: gil-galad

трескава нощ споделена,
под сребърни точки-звезди,
зрители тихи и вечни -
до тука е ясно, нали?
...
чанове сребърни дрънкат
във детския пролетен смях,
сребърно тичат крачета,
препускат... Животът - след тях

тихичко лятото стъпва,
наивно - пак сребърен смях -
жълти са вече сърцата
с по-ценната мисъл за грях.

есенно, златно, различно,
но винаги сребърен смях,
злат(н)а Надежда привично
обръща ни златото в прах.

зимно, съзнато, трагично,
сребро във косите и... смях,
синкаво-бяло, сребристо
и "съм" се превръща във "бях"...

...
сребърник стисваме в зъби -
за пътя ни сетен отвъд...
няма я лодката в мрака,
а всъщност...
  няма и път...