автор: Mojsei

В любов, свещена- моногамна,
да любиш няколко дори
не е програма срамна,
но може без да се изневери.

С това, че ти си влюбен,
съвсем не ставаш егоист -
готов си да споделяш рая чуден,
защото ставаш алтруист.

В любовта, наистина се иска
да даваш, точно затова,
че милата се тъй притиска
дълбоко в онемялата душа.

Естествено е, че когато любиш
да сещаш в безкрая любовта
и разума си тъй не губиш
от туй, че тънеш в красота.

Любовта прераства в платонична,
когато я възпират пречки,
но пак се превъзмогва сянката трагична,
когато устните говорят думи - двечки.

Недей търси в любовта типично,
когато бягаш от страстта,
че в нея всичко е различно,
когато преживяваш радостта.

Обичта, останала си непоискана,
не прави любовта взаимна
и мъката, от туй изстискана,
показва липсата на връзката интимна.

Животът често е абсурден
но пак, запазил своя смях,
откриваш, че, когато си усърден,
далеч оставаш от коварен грях.