Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 368
ХуЛитери: 7
Всичко: 375

Онлайн сега:
:: Icy
:: pepelqshka13
:: marisiema
:: Veselin
:: Lombardi
:: Albatros
:: svdonchev

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДиханието на зимата
раздел: Еротика
автор: Wizard

Eredia, това е за теб. Дано и в нашите сърца настане пролет някой ден, понеже зимата също има своето очарование, но не и когато се задържи цели 30 години...


Всяка вечер чувствам диханието ти. Нежно дразни ухото ми с леки, почти еротични напеви, докосва игривите кичури коса с кадифяна милувка, прекарва ръка по гърба ми, докато целия настръхна от желание... Тогава се събуждам, паля цигара и дълго издишвам дима в такт с пулса на сърцето ти. Ледените въздишки дълго отекват из стаята. Котката ми се качва на леглото, дълго гледа с умните си синьо-черни очи в мрака и се чуди какви са тези странни късчета сняг, които прехвърчат по бузите на стопанина й. Иска ми се да й обясня, че когато зимата се е влюбила в теб и не напуска сърцето ти, замръзналите сълзи стават твое ежедневие, болката - пръв приятел, а късметът и щастието - две отдавна забравени думи... подобни на онези двете. "Обичам те". Прелестната сиамка обаче няма откъде да знае какво е "зима" и какво е "любов". Също като малките момиченца, които започват да търсят обич едва след като са я имали в ръцете си, но са я загубили.

Бавно прокарвам ръка по косите ти. Дланта ми веднага изтръпва, но това е някак си мимолетно и нереално усещане.

А имаше дни, когато до мен спеше пролетта. И даже нещо повече - всяка нощ пролетта бе различна. Един път с дъха на цъфнали ябълкови дръвчета, друг - с аромата на кокичета, трети - с божественото ухание на планина и свеж балкански въздух... Тогава чувствах, че съм жив. Че съм обичан. Че съм нужен на някого. Дори този някой да беше просто някаква си пролет.

Сега обаче съм стар. Пролетта не обича вековните дъбове - тя предпочита да се гуши в клонките на млади орехчета и брези. Пролетта остава вечно млада... за разлика от мен. Белите коси, пожълтелите листа, все по-лесно появяващите се сълзи... всичко това отблъсква пролетта. Но за сметка на това пък привлича зимата. И тя се впива в теб - като кърлеж, като усойница, като... като зима.
Целува те всяка нощ толкова страстно, че на сутринта устните ти са подпухнали като очите ти, през които са преминали литри сълзи. Прегръща те така, че оставаш без дъх и в дробовете ти се шири единствено димът от хилядите цигари, изпушени с надеждата да замъглят и без това отслабналото ти зрение, за да не виждаш как пролетта, твоята бивша любовница, е станала метреса на младостта.

Прелъстява те със сладострастното си дихание, от което едва не оглушаваш. Тя... ти... си като вампир, който не го е грижа особено за жертвата си - единственото, което има значение, е да се насити.

Да, знам, че всяка нощ правя секс с теб. Секс, не любов. Ти така искаш. За теб сексът е по-важен от любовта. А за мен любовта отдавна е мъртва. Така че по някаква странна ирония на съдбата сме от една и съща страна на барикадата.

Искам обаче да знаеш, че докато прониквам в теб, докато шепна името ти, докато покривам гърдите и цялото ти тяло с целувки, постоянно си мисля за нея. За пролетта. И винаги ще е така. Колкото и да ме преследваш, колкото и изкушения да ми предлагаш, колкото и грим да трупаш по мъртвешки бялото си лице, аз винаги ще мисля за нея.

Защото тя има нещо, което за теб винаги е било само мираж.

Сърце.


Публикувано от BlackCat на 23.03.2005 @ 21:35:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   Wizard

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 11:06:17 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.