Да ме връхлита вятърът на спомена
не искам.
Или - да бъда чаша с питие изпито.
Знам - спомена ще хвърля
в бездна глуха
и чашата си със звезди по пладне
ще напълня.
Че аз съм сън с отворени очи
и вихрите минават през душата ми,
мечтите ми са с имена на птици
и често чак до облаците се издигат,
а нощите ми са населени с видения
от погледи със цвят
на зимното море,
с лазура на небе след дъжд
през лятото
и музика, която ме зове,
и на надеждата брега зелен ми сочи.
Че аз съм сън с отворени очи,
надзърнали на времето в потока...