нахално налети зърната на грозде
улавят със ласо очите ти,
и овалите топли на праскова
те примамват да вкусиш
от сока им…
хайде,
бананово нежна и гладка
е кожата,
устни в малина и ягода
влажно преливат от сладост
напукано тръпнеща,
още се чудиш?!...
с цвят на вишна и слива
до синьо във тъмно очите и`
бавно се спускат по теб,
а ти се дивиш,
как природата
толкова плод е създала ли?!
Стига…..,
и слънцето даже след нея
виждаш на плодови устни
фибрите вплело,
гали косите и`,
спуска тихи лъчи
по зърната от грозде
и облива целувайки
онзи овал съвършен,
с топли стъпчици плъзва ръба
и стъклото искри
в цветовете на плодови прелести,
и не смееш натюрморта
да вкусиш с ръце….