автор: Paloma

Колко си приличате! - като кубове.
Като еднояйчни близнаци.
Като амеби. Като чехълчета.
Като ларви...
Гледам и не проумявам.
Доскоро бяхте тъй различни -
с ухание и цвят бе всеки.
И мислите ви пееха разноезично.

Стоя и гледам,
и се питам:
защо очите ви са рибешки,
защо ли стените за вас
са басмени завеси,
защо лицата ви уеднаквени
днес са с цвета
на изпрана в пороя
зелена банкнота?

Защо земята ни кърви,
защо земята ни кърви
и плаче? ...