автор: me4tatelkata

Трета и последна част

Мъжът имал семейство. Жена, дете на 8 години. Решили да отидат на море. Приготвили се, натоварили багажа в колата и потеглили. Синът им бил много любопитен, затова се спирали да разгледат по-забележителните градове по пътя си. Пътували за Албена. Пристигнали, настанили се, прекарали си чудесно, дори на момченцето не му се тръгвало.
Щастието не продължило дълго. Връщайки се, пътували нощем, искали да се приберат по-бързо у дома. На магистралата движещата се срещу него кола го заслепила. Не могъл да овладее колана и се блъснали. Жена му и момченцето загинали на място. Него дълго време го лекували в болницата. Довършвайки разказа си, жената забелязала в очите му сълзи. И двамата, като че ли имали сходни съдби. Никола бил жив, но далеч от нея. Поговорили си още малко и се разделили, Ирина идвала всеки ден в парка, сядала на любимата си пейка и отваряла книгата. Искала с някого да си поговори, но никой не се спирал, минавали много хора, но все забързани.
Един ден, както си вървяла по улицата, някой я потупал по рамото, обърнала се, не повярвала, това бил странният мъж. Заговорил я и я поканил да отидат заедно на кино, тя се съгласила. От тази вечер между тях се завързала някаква странна дружба. Не може да се нарече любов от пръв поглед, защото за такава не можела и да помисли. Все още тайничко се надявала Никола да се върне и да я потърси.
Дните минавали, двамата не забелязали колко бързо изминала годината, през която били заедно.
Мъжът бил решил да и предложи брак, но не знаел как да стане по-тържествено.
Купил един голям букет червени рози и зачакал пред дома и. Не подозирал, че това са любимите и цветя. Тя също не подозирала какво я очаква прибирай ки се.
Приближила къщата, в която живеела и го видяла. Толкова щастлив бил този човек, лицето му сияело.
Тръгнали един срещу друг. Изведнъж и двамата се спрели. Тя не предполагала, че той е стигнал толкова далеч с чувствата си, не подозирала, че ще и предложи брак.
Той коленичил пред нея, отворил малка сребърна кутийка и когато от нея нещо заблестяло, Ирина се досетила, че той крои нещо сериозно. Той тайничко се надявал след въпроса си, дали иска да се омъжи за него, тя да му отговори да. Отговорът наистина бил "Да". Ирина изпитвала чувства към мъжа, за когото се омъжвала, но самата тя не можела да разбере какви. Тя все още обичала Никола, но не виждала смисъл да живее сама, той устроил живота си далеч от тук. Омъжвайки се за Петър, щяла да изгради семейство, да имат деца. Ирина обичала децата и много искала да има такива.
Празникът се състоял в тесен кръг. Петър се оказал добър човек. След една година им се родило момченце. Тримата били много щастливи. Живеели в голям слънчев апартамент. Петър нямал родители, Ирина оставяла често детето при майка си. Налагало и се да работи и нощем. Изпратили я на специализация в Мюнхен. Не и се заминавало, защото не искала да се вижда с Никола. Вярно голям град, но знае ли се всичко е възможно. Сбогувала се с близките и самолетът я отвел в далечния приветлив град. Всичк било наред, радвала се, че никъде не била срещнала Никола, че раната оставена и от него, почти вече е зарастнала. Но...
Прибирайки се в хотела, на вратата се сблъскала с изящна двойка - мъж в елегантен костюм и много изискана дама. Мъжът и направил път да мине. Откъде познавала това лице!? Ами да, това бил той - мъжът на нейните мечти. Съвсем нов човек, явно отдавна я бил забравил. Тя се обърнала и решила да го догони. Но не, нямало смисъл. Предпочела нещата да си останат по старому. Тя си имала семейство, трябвало да мисли за него, да живее за него. Какво щял да и даде Никола? Спомени, мъка и нищо повече. Мъчно и станало, но мъката се лекува, тя намерила изход. Качила се в хотелската стая и позвънила до България. Телефонният разговор и бил достатъчен, за да загърби всичко минало. Чула гласа на детето, станало и весело, дори и се приискало да запее. Отворила прозореца, лъхнал я приятен мириз на люляк. От някъде се дочул и славей. Колко хубаво и било!
Само да се върне в България, никога повече нямало да се отдели от близките за нея хора. Миналото било някъде далеч, живеела с бъдещето и с милите за нея хора.
Никола - той бил някъде в миналото. Първата и любов - ученическата, тя също била някъде в архивите, жива била сегашната, а тя била и истинска!