автор: salza

Синьо и зелено

Вирджиния Улф

Зелено

Дългите, остри парчета стъкло сочат надолу. Светлината се плъзга по стъклото и долу се образува малко, зелено петно. Цял ден десетте блестящи остриета хвърлят зелени отражения върху мрамора. Перата на папагалчетата, техните остри крясъци, дългите палмови листа, също зелени, зелени игли, проблясващи на слънцето.
Но твърдите, стъклени остриета ръсят капчици светлина по мрамора; светлите петна потрепват над пясъците на пустинята; камилите се клатушкат и залитат под тях; петната светлина се задържат въху мрамора; около тях растат папури, плевели ги обвиват, тук-там се виждат бели цветчета, една жаба със скок изписва заоблена крива, през нощта звездите са там, горе, непрекъснато. Вечерта се спуска и сенките прогонват зеленото над полицата на камината, набръчкана повърхност на океан. Не се виждат кораби, вълните се мятат безцелно под празното небе. Нощ е, от иглите падат сини капки. Зеленото е изчезнало.


Синьо

Плоскозурлесто чудовище се издига на повърхността и изхвърля през заоблените си ноздри две струи вода, отвътре блестящо бели, те се пръсват на ситни капки, образувайки наниз от малки, сини мъниста. Сини краски очертават черния силует на моряка, стоящ в своя заслон. Водата облива устата и ноздрите му и той пее, натежал от водата; синьото го обгръща, разкривайки блестящите камъчета в очите му. Проснат на брега лежи той, затъпял и нехаещ, от него се ронят сухи, сини люспи. Тяхното метално синьо хвърля петънца по ръждивите железа на брега. Сини са ребрата на грохналата гребна лодка. Една вълничка се търкулва под сините камбанки. Но катедралата е различна и студена, пропита с тамян, бледосиня от воалите на мадоните.


BLUE AND GREEN by Virginia Woolf

GREEN

THE POINTED FINGERS of glass hang downwards. The light slides down the glass, and drops a pool of green. All day long the ten fingers of the lustre drop green upon the marble. The feathers of parakeets­their harsh cries­sharp blades of palm trees­green, too; green needles glittering in the sun. But the hard glass drips on to the marble; the pools hover above the desert sand; the camels lurch through them; the pools settle on the marble; rushes edge them; weeds clog them; here and there a white blossom; the frog flops over; at night the stars are set there unbroken. Evening comes, and the shadow sweeps the green over the mantlepiece; the ruffled surface of ocean. No ships come; the aimless waves sway beneath the empty sky. It's night; the needles drip blots of blue. The green's out.

BLUE

The snub-nosed monster rises to the surface and spouts through his blunt nostrils two columns of water, which, fiery-white in the centre, spray off into a fringe of blue beads. Strokes of blue line the black tarpaulin of his hide. Slushing the water through mouth and nostrils he sings, heavy with water, and the blue closes over him dowsing the polished pebbles of his eyes. Thrown upon the beach he lies, blunt, obtuse, shedding dry blue scales. Their metallic blue stains the rusty iron on the beach. Blue are the ribs of the wrecked rowing boat. A wave rolls beneath the blue bells. But the cathedral's different, cold, incense laden, faint blue with the veils of madonnas.