В най - дълбокото на обичането
гмурната.
Водата в тъмносиньосиньо ме
прелиства.
Шарят слепи пръсти по дъното
втурнати -
между камъните му десет рибки
притиснати.
Очите се завръщат водораслени,
угаснали са до зарастване.
Претърсили за перлата на
Щастието.
А мидите - обидно са обикновени.
Така ми трябва рентгеново зрение!
Не го ли притежавам,
с любов поне ще се нагълтам.
До удавяне.