автор: joanna_vas

Полепва влажно утринта
по устни, с взор от длан отпили
сме ехо, гласно в песента
на звучни ласки ... нежномили.

В букет събрани до душа
разпукват чувства лекокрили
и знам, че никак не греша
щом с обич в тях сме се открили.

С дъха на пролетни цветя
избухват в полет синьо-сиви
крила, с които в теб летя
с очи до видимост - красиви.

При равнодейнствие съня
прелива ... от нескрити мисли.
Животът в миг поруменя
разтворен, в образите живи...

Върху клавишите деня,
танцува в скерцо многопръстно.
Върху пияното съня
твори сонтети с мен - до късно.

Октавите - в букет цветя
разтварят звук до съвършенство.
Избухва цветно пролетта
до дъх, изпълнена с блажнство...

През равнодействие не спя,
прозорецът до късно - свети
и думи тихичко шептя,
като молитви те са светли...

До тебе с мисъл ще се спра
на раменете ти глава ще сложа
и с обич ще те избера
с усмивка ... без да те тревожа.

Пристъпва смело утринта,
а аз се сгушвам слънцегрейно
на славейчето в песента!
Изливам обич - медолейно...

Избухва мълком пролетта!
Разпуква с цвят по клонки време.
Изпълвам дните с радостта,
а думите, са благото им семе.

Покълва шепота в пръстта
и слушам как расте тревата...
Ще спра! И теб ще избера
с целувка нежна - над словата!


Честита да е пролетта!

(Добре дошла да е
в сърца,
изпълнени със красота...)