автор: sradev

Един хубав ден преди кандидат-студентските изпити се оказа, че някой се е отказал от участие в юношеското първенство по шах (после и при друго обстоятелства се запознах и с този "някой", но това е друга история).
Предложиха ми като следващ в ранкинга от Софийският турнир да участвам и реших, че Асеновград е подходящо място, а играта на шах - дейност, за подготовка за изпити. Храна, път и спане - осигурени, информирах писмено родителите, за решението си и се качих във влака със Софийската група. По пътя помогнах и да се пренесат часовниците, които поради броят си порядъчно тежаха.

Още с пристигането един от колегите си изми лицето в мивката, с което окончателно я запуши. После отвори една носна кърпа и започна редовно да я оплюва. За останалите почти нищо не си спомням, но този колега и преди това познавах, а за тези му възможности не се досещах.

Първият кръг ремизирах с бъдещият шампион, който после май нищо по-сериозно не направи в шаха. В този кръг колегата загуби, както и около 1/3 от участниците. Поради което част от участниците изпаднаха в неоправдана еуфория, и не по-малко - в тежка депресия. Колегата се оказа от втората група и започна да надава крясъци в стаята на Софийската група. Когато някой му направи забележка, той отговори, че и в къщи така си вика. И продължи упорито да пълни онази носна кърпа, която беше станала на топка.

Вторият ден повече от половината вече бяха в депресия, поради което на предложението ми да създадем "Клуб на отказващите се от шаха" много се откликнаха с ентусиазъм. Сред тях бяха и доста от спечелилите своите партии. Но колегата беше загубил и втората си партия и виковете му се примесиха с опити да прескочи масата - лежешком от едното легло на другото. Всички тези опити поради неовладяна левитация завършваха с леко разклащане на пружините. Това го вбесяваше.

Следващата сутрин от мен се изпари всякакъв Софийски патриотизъм и помолих ръководителят-съдия да ме премести. Варненци имаха свободно легло и ме приеха радушно. Преместих си торбичката и слезнах до залата за шах. Колегата се оказа бъдещият ми противник. Переспективата за изучаване на връзките между носната му кърпа и 4-тото измерение с което тя неминуемо беше свързана (все пак трети ден пълнене през 5 минути), ме убеди да се предам незабавно. Спестеното време изразходвах заедно с няколко от членовете на клуба в обикаляне на Асеновград и околностите му. Далеч по-здравословно занимание. Хубава природа наоколо.

Следващият ден реших окончателно да приключа своята "професионална" шахматна кариера, което зарадва няколко от моите бъдещи противници, а излишните часовници съдията ми връчи да занеса до София. И от този момент повече не съм играл на шахматен турнир (с едно изключение, но това сериозен турнир не би могло да се нарече, а повече - обществена дейност).

На колегата няма да споменавам името, но и няма да се извинявам за написаното. Нито ще го информирам за това, че неявно го споменавам. Той продължава да е един от малкото хора, които не уважавам. Независимо, че гадост не ми е правил.

ПП Един от членовете на Клуба после май, че станал и гросмайстор, но, както вече казах - не се интересувам от тогава от шах.


200305
Славян Радев