Да можех веднъж да забравя,
че сърцето ти не ми принадлежи.
Да забравя, че мога да имам само частица
от теб,защото останалото няма да се освободи.
Да забравя, че не си сам сега дори.
Веднъж вкусих твоите целувки.
Усмивки, които съм виждала стотици пъти.
Потънах в света от погледите ти,
и не знам защо, но не са ми достатъчни.
Ако щастието струва толкова много сълзи,
по-добре да си далече, за да не ме боли.
Но и с друг да бъда пак ще си представям, че си ти.
По-добре да не виждам красивите ти очи.
Да се загубят в безразличие усмивките ти.
А приятел не можеш да ми бъдеш ти,
щом заради теб съм проронила толкова сълзи.