автор: Paloma

Индиговочерната вечер
над мене безмълвно припадна -
индиговочерна съблазън
след ден - безусловно обречен.

Индиговочерният гарван
на покрива тягостно дреме -
навярно и той посветен е
на чувствата в порива царствен.

Индиговочерни дървета
над поглед - индиговочерен -
тих вопъл на гълъб вечерен
в неравния пулс на сърцето.

И нощ - от година по- дълга -
в овразите сее надежда,
и тихо зората пресреща -
с дайрета кристални придрънква.

Индиговочерно мастило
на листите бели повтаря
рефрена на притча прастара,
че нова не би съчинило.