автор: Izabella

Произведението участва в Конкурса "Очи за себе си"

Аз имам в себе си вълшебна пръчица,
която много често се поврежда,
ала това не е проблем защото,
тогава се зарежда със надежда.

Чрез нея се пренасям в зоопарка
на своята различна същност
и спирам да се лутам във въпроса
орел ли, рак ли, щука ли съм всъщност...

С един замах магията повиквам
и в царствена лъвица се превръщам,
едва - едва, с короната си свикнала
и на хиена бързо се обръщам.

А после, да летя си пожелавам.
Ту лебед съм - ту пък съм патка.
Остава ми единствено да се надявам,
че няма да ме сготвят - твърде кратко е.

Във змийска кожа елегантно се обличам,
че тя нали от малка ми приляга...
Какво да правя - съскането си обичам.
От себе си не мога да избягам.

То и премяната на лиската е златна
блести, блести, но хваната натясно
лишена е от творческата си изява,
оства и единствено, да дебне бясно.

Жирафът пък, вратлето си проточил
отгоре гордо гледа и нехае.
То, отвисоко, всичко му изглежда просто.
Ала дали така е всеки знае.

Е, трябва и да си призная,
че номерата на маймуните са ми любими.
Нали си падам по спектакъла,
забравям все, актьор ли съм или съм зрител...

Сега аз тайната си ще открия.
И истината мигом ще покажа.
Все още се обърквам във магиите.
Ключенцата за клетките си пазя.

Но ти към мене често не поглеждай,
защото ноктите си тайничко подострям.
И всъщност грациозната походка
най-често е на кръвожадна котка.