автор: me4tatelkata

След една седмица Ирина напълно се възстановила. Никола решил да я изненада. Разбирайки, че в сряда ще я изписват, той купил красив букет, взел колата от баща си и зачакал пред болницата.
Ирина не знаела и не подозирала нищо.С Никола се бяха виждали няколко пъти в болницата.Момчето я беше впечатлило с мислите си за живота,за хората,за заобикалящия ги свят.По-различен от останалите младежи той вдъхваше в нея само увереност,на него можеше да разчита,можеше да сподели неща,които не смееше да сподели дори с родителите си.
Никола се въоръжил с търпение и зачакал.Носеше и камера.Искаше да заснеме мига,в който красивата Ирина ще се появи на входа.Беше помолил и най-добрия си приятел да дойде,за да запечата мига , в който Никола ше се затича срещу Ирина,ще я грабне в обятията си, ще я повдигне във въздуха и ще нанесе толкова много целувки върху лицето и,колкото са звездите в небето.
Ирина се появи.Цялата в червено,русата и коса се развяваше върху раменете.Приличаше на русалка.Мираж или истина беше?! Нямаше измама,това беше тя.Поспря се,заоглежда се като ,че ли търсеше някого или нещо и пак тръгна.Не можа да го забележи.Никола прекоси улицата.В ръцете си носеше величествен букет от гладиоли.Ирина не можеше да повярва на очите си.Пред нея стоеше принца на мечтите и.Скрит зад оградата приятелят му заснемаше всичко.Той я прегърна и я зацелува.Това беше най-прекрасният миг в живота му. Прегърнати тръгнаха към колата.Решиха да отидат на ресторант,за да отпразнуват изписването и.И двамата бяха много весели и доволни,предстояха им много щастливи дни за в бъдеще.
След часовете прекарани в ресторанта,те се поразходиха в парка и Ирина си спомни за кучето и и стана весело. Той я изпрати до дома и и се разбраха за другия ден заедно да отидат до училище.Той беше ученик в единадесети клас,тя в осми.
Мислеше да стане лекар.Тя не беше решила къде ще продължи да учи след осми клас.Обичаше да рисува,може би щеше да стане моден дизайнер.
Годините минаваха.Всичко вървеше добре,докатоНикола замина да следва медицина в Германия.Ирина много го обичаше,но многото хубаво не е на добре ,така стана и с тези млади хора.През първата година той си идваше често,след това посещенията му в България се поразредиха ,докато в един ден Ирина разбра.че с връзката между тях е свършено.Кой беше виновен? Виновни нямаше.Времето ги беше променило.Никола се беше променил много.Къде отиде лудо влюбеният младеж,забрави ли Ирина?Не,просто обстановката,в която живееше сега го беше променила.Работеше в голяма клиника в Мюнхен.Ирина живееше в България ,следваше.Помагаше на хората,съдбите им я вълнуваха.Парите бяха направили от Никола друг човек.Нямаше я топлата усмивка,мислеше само за пари и как да станат повече.Ирина му писа няколко пъти,но писмата дори не се разпечатваха.Никола престана да идва в България.Дори на погребението на баща си не дойде.Ирина отиде и плака много.Той я обичаше като родно дете.
Казват,че стрелките на часовника не спират,времето също,годините се минаваха.Ирина не можеше да забрави първата си любов,но знаеше,че тя няма вече стойност,Никола я беше забравил.Продължаваше да излиза на разходка в същия парк,в който за първи път видя Никола.
Беше средата на юли.Седнала под едно кичесто дърво тя четеше книга.Толкова се беше унесла в четенето,че не беше забелязала човека,който безшумно се беше приближил към нея и я наблюдаваше.В ръката си носеше вестник,а в другата...Какво странно съвпадение.Куче,същото като на Никола.Човекът беше около тридесет годишен.Имаше и други пейки,дори празни.но той просто искаше с някого да си поприказва.
Съдбата на хората вълнуваше Ирина и затова тя се заслуша в неговия разказ.
Следва продължение