автор: silence

Спорът дали трябва да се измисли нова дума movie-ware (по подобие на software и hardware) назря за пореден път докато най-накрая се бяхме събрали да гледаме Star Wars II на новия плазмен телевизор на един приятел.
- Жжжестоко е! - беше казал той - Ще преоткриеш Star Wars.
- Да ти изглеждам 12-годишен хлапак? - бях промърморила, но ден по късно вече активно спорех дали има изобщо някоя сцена, която да е заснета без син екран.
Настанени около бара и чакайки да почне концерта в клуба, спорът се поизроди в това, дали нарочно търсят млади и неопитни тинейждърчета за ролите в такива филми, щото бюджета всъщност отива за ефектите и не могат да си позволят скъпоплатени артисти.
Обичам да седя на високите столове около бар-а. Не че искам да изглеждам баровка (май точно от това седене край бара е произлязла тая дума), но така си по-далеч от тълпата, която неминуемо се струпва около изпълнителите и се опитва да те задуши, ако си имал нещастието да си запазиш маса по-напред. А така имаш и цялостен поглед върху салона.
Хората вече заемаха местата си, а както се и очакваше - щеше да има доста правостоящи. И тогава го видях. Влезе бавно през вратата и застана малко в страни от нея почти опрял гръб в стената.
За темперамента на един мъж много точно можеш да разбереш по това как стои прав - нервяците пристъпват от крак на крак, сякаш имат камъче в обувките. Други застават със събрани крака като отпускат единия в коляното и страшно ми приличат на предлагащите се по улиците ...ъъъъ.. девойки.
Но тази - неговата - стойка я обожавам - мъж здраво стъпил на двата си крака леко разкрачен и небрежно поставил ръце в джобовете си. Черните дънки подчертаваха линията на бедрото сякаш декларираха, че могат да изпълняват ролята на кожата. Токата на колана събираше отраженията на лампите и привличаше погледа да се спре там и после да се плъзне надолу по копчетата. Тениската здраво беше пристегнала тялото, а повдигащата се при дишането гръд сякаш казваше "освободи ме". Якето небрежно разкопчано даваше дискретен изглед към подплатата и ме караше подсъзнателно да изпитвам топлината, която се задържаше там. Тъмната коса не се бе поддала на вятъра вън. Лицето изглеждаше загадъчно на приглушеното осветление въпреки липсата на каквито и да било емоциии. А светлите очи бавно се местеха от човек на човек и търсеха. Търсеха.
Мен.
Тялото ми се стегна, умът ми зацикли. Знаех какво ще последва след като ме види - бърза безмилостна атака по всички фронтове с една едничка цел - да ме превземе. Чувството на неизбежното започна да избива по бузите ми.
Приятелите, забелязали, че вече не участвам в разговора, проследиха погледа ми. Всеки от тях беше наясно как ми въздейства този мъж.
- Упс! - повдигна вежди единия.
- Ахаааа - посмихна се друга и заговорнически ми смигна.
- Еххх - въздъхна трета и ме погледна завистливо.
След това демонстративно се върнаха към разговора си.
Аз - останала сама сред тълпата, се почувствах разголена. Изведнъж ми стана студено навярно от липсата на сутиен. Силикона на чорапите сякаш се сви и започна да ме стяга около бедрата. Ластика на бикините изведнъж прежули нежната ми кожа. Разумът бясно търсеше средство да успокои треперещите ми пръсти, докато умът се мъчеше да отклони очите ми от него.
Виждах как погледа ми бавно приближава към мен. Моментът когато ме разпозна ме удари като електически импулс.
Останахме с вперени един в друг очи. Винаги, абсолютно винаги, когато срещнех погледа му се убеждавах, че магьосниците съществуват. Винаги, абсолютно винаги се опитвах да се противопоставя на магията и винаги, абослютно винаги се поддавах.
И този път беше така. Видях как тялото му се напрегна леко, измести тежестта върху единия крак и пристъпи с другия. Крачка. И още една. Не знам дали го осъзнаваше, но дори с бавното му приближаване ме атакуваше. А атака шеще да има. Дали през ума, дали през сетивата - шеще да ме превземе.
Някой го хвана за ръката. Нишката се скъса с извъртането на очите му към човека до него. Отдих. Затишие. Опит за събиране на съпротивителни сили.
Обичам да гледам как се поздравяват мъжете. Няма я изкуствената престувка каквато често има при жените, няма го лигавото целуване по двете бузи, липсва ръкомахането. Гледах как се поздравяват - здраво ръкостискане сякаш ще започват канадска борба и ето я отново онази стойка - здраво залепил стъпалата си на земята, сякаш да дърпа живителни сокове от нея.
Мога с часове да го наблюдавам как говори с другите, да проследявам емоциите по лицето, свиването на очите при недоверие, широката усмивка на някоя радостна вест и смехът при някоя шега. Удивително е как моментално може да премине от дебнещото поведение на леопард към социалния човек потопен в разговора с човека насреща.
Тъкмо започнах да връщам цвета на лицето си и спокойствието във ръцете ми, видях как двамата се разделиха с небрежен юмрук в рамото.
Обръщане. Поглед. Омагьосване. Пак станах разтрепераната пред баткото-студент ученичка. Преглътнах нервно и пригладих полата си с ръце. Боже колко ненавиждам този жест, а ето - и аз го направих.
Крачка, стъпало, още едно и ето - почувствах аромата му. Приближи се на един дъх разстояние, леко завъртя стола ми и положи ръце на колената ми.
Топлината съживи кръвта по изстиналите ми крака и изби отново по бузите ми. Устните ми се отвориха за протест, но той не ме остави да го изкажа. Отново атакува като разтвори краката ми и се настани между тях. Усетих палците му как се заиграват по вътрешната част на бедрата.
- Какво пиеш? - осведоми се той.
- Няма да ти кажа - изстрелях преди да разбера какво ме пита.
А той, гадът, се засмя. Повдигна леко едната си вежда, после рязко доближи лицето си до моето и прошепна:
- Целуни ме и ще разбера.
- Нахалник - възмущението ми не беше толкова от факта, че си проси нагло целувка. Възмущавах се на тялото си, поддаващо се на бавно пълзящите по бедрата ми длани, съживяването на кръвта под умелите палци и едва-едва удържащо желание да разтворя още крака и да преместя дупето си към него.
Конферансието и гръмналия микрофон ме отрезвиха. Избутах го почти грубо и казах:
- Ще гледам концерта.
Обърнах се с гръб и демонстративно вперих поглед в сцената. Надявах се това да е охладило страстта му. Може би този път щях да изляза от паяжината невредима.
Но не би! Само секунда бе необходима за да лепне гърдите си на гърба ми.
- Номерца, а? - прошепна в ухото ми. Ръката му се плъзна по кръстта ми, премина към корема и обхвана едната гърда. Зърното ми се оказа между показелеца и средния пръст, той ги стисна леко и го дръпна напред. Тръпка побягна по гърба ми. Лек стон напусна устните ми.
- Къде е сутиенът? - въпросът опари врата ми.
Кой го е грижа? Нали палеца и показалеца вече търкаляха зърното между тях и го караха да набъбва.
Другата ръка се стрелна по кръста, през корема и нахлу в скута ми. Нахално опъна диплите на полата, разтвори с пръсти бедрата и се стрелна между тях. Започна леко да изтезава нежното ми местенце. Облегнах глава назад. Подпрях се на здравото мъжко рамо, защото заливащата ме емоция като нищо щеше да ме срути от стола.
- Влажничка ли си вече? - дойде последния въпрос. Като в транс кимнах.
- Чакам те навън.
Отлепи се от мен и излезе. "Гад!" - исках да извикам след него. "Върни ми топлината" - почти бях готова да изхленча.
Изхлузих се от стола и внимавайки да не залитам тръгнах към вратата. "Не се поддавай, върни се"- чувах някъде много дълбоко в съзнанието си, но изострените ми сетива търсеха източника на ласката.
Хладния вятър завъртя полата ми около краката в мига, в който излязох. Здравата мъжка ръка ме завъртя цялата и ме залепи на стената зад ъгъла. Трескавите пръсти подхванаха едното ми бедро и го увиха около кръста му. Другата ръка вече бе разкопчала панталона и нетърпеливо вдигна полата. Избута бикините на една страна и нахълта. Превзе. До дъно.
Без покана повдигнах другия си крак. Стегнах ги двата около дупето му.
- Нямам мърдане, а? - усетих тържествуващата му усмивка с устните си.
При всеки негов тласък грапавата стена жулеше гърба ми. При всеки негов тласък устните му все по жадно засмукваха врата ми. При всеки негов тласък гърдите ми се размазваха по неговите. И при всеки негов тласък удоволствието се покачваше с едно стъпало.
Оргазмът дойде с последния тласък и сякаш разтърси сградата. Влажните му устни захапаха моите за последно и кротко полегнаха под ухото ми. Дишането му постепенно започна да се нормализира.
Усетих как думите ми се завръщат. Усмихнах се уморено, целунах скритата бемка и казах:
- Представям си каква луда радост ще бъде като те видят децата утре сутринта.