автор: Paloma

Не ме създаде ти.
И как ли би могъл?
Защото в този миг
аз сътворявах теб -
от глина и любов,
от сън и звезден прах,
от корен на живовляк.

Откакто те видях
и до смъртта дори
със устни ще заглаждам
ъгли по твойто тяло,
отчупени от вятър.

Сълзи и болка в теб
преливах без умора
и стана тъй красив,
че слънцето се трогна.

Не ме създаде ти.
Създадох те от самотата,
душата ми превзела...