автор: ipalam

Прегърбен, с рамене отпуснати
и разкривени устни,
с угаснали червени мълнии в ръцете,
поуките от вчерашния ден забравил,
творецът на Историята и Насъщния
потъва в близката вмирисана гостилница
и подлютената шкембе-чорба с наслада лочи.

Веднага загасете телевизора!

Това е моят брат, това е моята индустриална зона,
това са моите приятели от фабриката за стъкло
(с чудесното фамилно име "Дружба"),
изпълващи със съдържание звънтящите на кухо лозунги.

Загасете телевизора, това е моят брат!

Аз искам да го зная с вдигната глава, достоен,
запял от гордост, че живее, че е здрав и силен.
Загасете телевизора,
защото съм неопитен разбойник, незагубвал схватка,
и езикът ме сърби за смъртоносна дума.