Когато слязат всички от трамвая...
Добре облечени, красиви, сити -
момичетата с дългите бедра,
госпожите - след ролки във косите
и тези чанти, пълни със храна...
Ще го събуди ватманът. Накрая,
когато всички слязат от трамвая.
Ще пусне под седалката съня -
препускащи коне със бели гриви,
добрите хора, къщите с комини,
жените минали, неоседлани, диви
деца, играещи в измислени градини...
Ще вдигне бавно старата торба,
щом пусне под седалката съня.
Полекичка ще тръгне под звездите
в балтона си закърпен и прелистен
като намерен вестник. Свит на топка,
понесъл гърбицата си от мисли
по улицата зла, враждебно мокра...
Бездомникът, осъден да се скита
полекичка ще тръгне към звездите.