автор: nadya

Здравей,живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички
капани на завоите сложил?
Раздадох душата си,
само болка остана...
Дните ми ,май окуцяват,
с бастуна на времето
по-трудно се справям.
Натежават годините
бременни от неверие,
а аз още те имам.
Обичам те,живот!
Време дали ми остана?
Още малко ми дай...
очите ми още са млади,
с капаните да се справя.
Не си отивай,живот!
Може би още си струва...
да продължим да се лъжем-
Аз,че още те имам.
Ти,че си заслужава.