автор: BlackCat

Утрото въздъхна във прозореца
и слънцето лъчите си накъдри.
Стоях си и така ми се говореше
поне със уличните гълъби.
Неделята се правеше на пролетна,
тъй както й отреждат календарите.
Но май отдавна на сезоните
не мога просто тъй да им повярвам.
Протягаха се сънено дърветата
и клоните им шумоляха тихичко.
Долавях сякаш името си в шепота -
с което само ти си ме наричал.
А може би съм искала да бъда...
Понякога съм безгранично глупава!
Сега стоя и драскам, и се чудя
защо така ги изтезавам думите.
Защо ли не познаха синоптиците?
Поне да беше заваляло пролетно!
Защо се чувствам нямаше да питам
като капка от дъжда.
Една от многото.