автор: emiliq

И така.. оставаме със вечната молба, че "светлинката" тепърва ще ни огрее!!..:))

Днес май някой ми отне крилете!!..
или пък аз си ги оставих
или забравих?!..

А, ми се искаше да си полетя!!- да те намеря..
-Все така те търся; с поглед, насочен нагоре..

Тогава, ще потъна. Ще потъна дълбоко в небето!!
Ще се удавя до забрава в мечтите си.
То-безкрайното, ще бъде винаги прекрасно!! Прекалено високо.. Недостижимо.
И някак свети; усмихва се на всички.
А, на мен ми се плаче. Иска ми се да ме прегърне, да ме притисне силно; да ме удуши.. приглуши.. утеши!!..
Но, то ми казва да мълча, със мила усмивка. Кара ме да се заслушам в любимата си песен.
Ех, така ми се иска да беше тук сега!! Да послушаш с мен любимата ми песен..- Ти!!
Да; отдавна дадох име на моята безкрайност. Открих го сред чудото на блещукащите преди здрач звездици.
Те, светлинките; те единствени познаха моята мъка.
Понякога се опитват да ме погалят нежно. За да не ми тежи, когато все не те намирам..
Опитват се, понякога.. Да ме олекотят , ощастливят, окрилят..
- с камък в сърцето не можеш да летиш!!

И днес е така. Протягам ръце към тях със сподавен шепот, вечнтата молба..
Но, не разбирам езика им.

Къде си?
Изгубих се самата, сякаш..

.. Не те намерих.
Паднах. Без дори за миг да съм летяла..
И пак боли!!
И напразно те търся..
Все тук долу ти ще искаш да останеш!!..