автор: Mojsei

Вървя с теб в съвместен път
и времето в щастието е спряло,
но пак развива се светът,
а слънцето сърцата е огряло.
Така оставаме си млади,
макар че бръчки слагат отпечатък
и щом ръката ти ръката ми поглади
поемаме усмихнати нататък.

Минаваме през ситуации най-различни,
а случките, за тебе и за мен,
остават си комични,
макар че често съм и натъжен,
когато в грешките - неволно,
достигаме и скръбен праг
и, някак си, спонтанно, произволно,
забравяме приятеля си драг.

Проблемите, когато разцъфтят,
под напора на ситуациите житейски,
конфликтите зловонно ни дъхтят,
напомняйки за мъдрости библейски.
Тогава, ставаме внимателни
и заедно постигаме решения -
основа на контакти обаятелни,
предпазващи ни от различни нарушения.

Усмивките, когато разцъфтят,
под напора на общото сърце,
душите мили думи си шептят
с очи-искри на пламенно лице.
Тогава всепоглъщащият трепет
на райската душевна тишина
пролазва всеки хребет,
обвивайки го в талазите на добрина.

Целувките, когато разцъфтят
под напора на общото сърце,
ръцете нежности редят
и стихове започва моето перце.
Тогава блика възхищение
и ритъм общ звучи
в това приятно настроение,
в което радостта ечи.

Милувките, когато разцъфтят
под напора на общата душа,
съдбите ни съдбата ни градят
и няма как да я руша,
защото тя ни е опора,
формираща житейската пътека
и, станали любящи хора,
играта на живота правим лека.

Смехът, когато разцъфти
под напора на общите проблеми,
отново радостно ме любиш ти
и сладостите правим по-големи.
Тогава щастието е трайно
и ти така го преживяваш,
че правиш чувството омайно
и мъдро от беди го отстояваш.