автор: lady_dreamer

Прозорец. Човек. Синева. Как да свържем тези елементи?
Така: Прозорецът към света беше отворен. Отворил го беше Човекът, който в момента седеше на него и наблюдаваше.
Прозорецът беше разположен на високо, така че имаше какво да се види. Човекът беше единствения стигнал до него. Всички останали се взираха в небето и се опитваха да го видят, но Прозорецът оставаше невидим, въпреки че беше пред тях. Очертанията му бяха ясни; простираше се по цялото небе и, въпреки че беше толкова голям, Човекът трябваше да направи само няколко крачки, за да стигне другия му край.
През Прозореца се виждаше всичко, затова Човекът често заставаше на него и наблюдаваше света. Дребните фигурки на ежедневните хора, тръгваши сутрин на работа пеш или с коли, го караха да се чувства бог. Те бяха толкова дребни и така предвидими, че понякога му беше жал за тях. И все пак той беше един от тях и това го караше да се чувства нищожен.
Всяка сутрин Човекът заставаше на Прозореца и се наслаждаваше на изгрева. Той наблюдаваше как хората постепенно запълват улиците на градовете, а колите се носят бързо по магистралите. След това настъпваше затишие. Всички работеха и по улиците на градовете от време на време профучаваше някоя кола. Тогава Човекът обръщаше поглед към планините. Те бяха прекрасни, въздухът им бе свеж, чист, напълно прозрачен, хладнината ободряваше след задушевността на големите градове. Към 2 часа Човекът се връщаше към градовете, защото хората започваха обедната си почивка. Той гледаш как те излизаха масово от сградите и, като войници, се запътваха към заведенията и закусвалните, а след половин час, пак в същия ред, те се връщаха по работните си места. Човекът се чувстваше щастлив, че не е сред тях, защото тази монотонност не му харесваше и веднага щом се приберяха хората, той обръщаше гръб на градовете и погледът му пребродваше океаните. Там всеки път откриваше нещо ново и всеки път навлизаше все по-дълбоко и този свят го омагьосваше и пленяваше. Вечер обаче Човекът неизменно се връщаше към градовете, за да наблюдава как събратята му бавно и уморено се прибират по домовете си.
Тогава той се връщаше в своя, но тази вечер една мисъл го попари. Нямаше ли друг свят освен този? Той се обърна с гръб към Прозореца и тогава разбра всичко. Това не беше Прозорец, а Врата. Вратата към други светове. Никога досега не беше помислял, че Отвъд Прозореца може да съществува нещо.
Този път Човекът не се прибра у дома. Той премина отвъд, за да търси други светове, но Отвъд беше толкова просторно, че той не се завърна повече. Човекът вече не беше Човек. Той се превърна във Вселена и обхвана нови светове. Оттогава той не може да намери покой, защото изгуби своя собствен свят. Изгуби Земята.