Поруменя небето, потопено цяло
във флирта с девицата - зора.
Зората си потърси огледало
да си разреше синята коса.
Чертаеха и фиби самолети -
три белосребърни следи.
За Слънце стана време-
на небе сърце си -
червеното да подари.
Това сърце изплува алено,
в гърдите му безкрайни
затрептя.
За кратко само - изгрев.
Залезът
ще погребе сърцето в нощта.
Аз вярвам в изгрева,
в това Слънце - кръжило,
в кратките му утринни сърца.
...от някъде дошло хвърчило
му кацна - на небето - на носа....