автор: glishev

Господи, обърни лицето Си надолу! Не оглуша ли от взривовете ни?

Много време преди 11 септември си купих българския превод на Корана. Бях любопитен - имам се за що-годе интелигентен човек, а интелигентният все трябва да знае нещо за една от големите световни религии. Бях заинтригуван от фигурата на преводача и от историята на изданието. Проф.Цветан Теофанов е нает от арабска благотворителна организация да преведе книгата на български. Следват години на беседи и разяснения. В резултат се появява превод, в който религиозните призовавания от VІІ в. зазвучават вълнуващо и ясно в нашето странно време. Самият Коран обаче ме изпълни с безпокойство -подкупващата му категоричност сякаш отекваше в душата ми с ехото от марша на легионите на Муад'диб... На проф. Теофанов явно му е прозвучал като ехо от мелодиите на Саади, защото той пише двутомна история на арабската средновековна култура и като че дори приема Исляма.
Помня, че по това време се радвах, че живея в град, където православният храм, синагогата и джамията образуват своего рода триъгълник на мира в самия център. Това е част от гордостта ми, че съм българин. Четях Фирдоуси, Хафез и Омар Хаям със страхотно удоволствие. Гледах и филма "Лоурънс Арабски"... Намерих си дори книга, озаглавена "Кръстоносните походи през погледа на арабите". Мисля, че в това време щях да съм идеалният български посланик в Саудитска Арабия или ОАЕ.
Какво се промени оттогава?
Легионите на Муаддиб наистина излязоха от скривалищата си в пустинята. Те бяха потомците на онези изящни умове, проектирали нощното осветление в Севиля през девети век, градините и дворците на Алхамбра в Гренада, Златната джамия в Йерусалим, на авторите на най-добрите географски карти и първите преводи на Аристотел през Средните векове... По времето, когато в Испания кастилци и арагонци са мислели единствено за феодалните си права и за внос на по-добро желязо за грубите си мечове.
Днес Мадрид е един от най-красивите и удобни за човешката мярка градове в цивилизования свят, а древните столици на халифите - Дамаск, Багдад, Кайро, са шумни и хаотични струпилища от кич, простотия и отегчение накуп.
Така ли трябва да е? За да постигнеш нещо, трябва да минеш през трупа на заможния си съсед, на жена му и децата му? Знаем за зверствата на кръстоносните армии в Йерусалим... и в Константинопол. Знаем за измамата, устроена от Англия на арабите, за пръв път от хиляда и двеста години изпитали силата на националното единство през Първата Световна война. Сега виждаме нечовешките деяния в Ню Йорк и Мадрид. И е естествено да си задаваме въпроса: историческа необходимост ли е всичко това? Неизбежно ли е? Как е възможно един конфликт между абстрактни ценности, една нестихвала от хиляди години (и следователно рутинирана) война да получава израз в смъртта на стотици жени и деца наведнъж?
Знаем още, че Харун-ал-Рашид дал на Карл Велики правото да покровителства поклонниците в Светите земи, и че двамата си разменяли подаръци като добри приятели. Виждал съм репродукция на византийска икона от манастир в Кападокия, на която си личат образите на иконийския султан и ромейската му съпруга, благославяни от Христос Вседържител. Сякаш винаги досега Голямата Война, започнала, според Тукидид и Херодот още с Гръко-Мидийските войни, е протичала в рамките на човешкото. Може би тази Война ще продължи докато свят светува, но днес тя взима жертвите си по най-отвратителен начин. Масово. Цинично. Кой приучи арабите на кръстоносните специалитети и ги подправи с тротил? Трудно е да намерим отговор в началата на тероризма. С какво приличат Ботев, Солунските атентатори или Владо Черноземски (светла им памет!) на обезчовечените чучела на съвременния фундаментализъм? Някога, отвличайки мис Стоун и Катерина Цилка за откуп, четниците на Сандански, без сами да подозират, приличат на "благородни разбойници", на Робин Худ и веселата му дружина. Същият Сандански (впрочем, предател на България и хладнокръвен, но не и масов убиец) замисля атентат срещу "Банк Отоман" в Истамбул, но как изобщо бихме могли да го сравним с атентаторите от Манхатън и Мадрид? Впрочем, затова и не вярвам, че мадридските убийци са баски сепаратисти.
Днес невинните повече отвсякога страдат. Сегашните испанци нямат нищо общо с кастилските рицари, прегазили маврите в дните на Реконкистата. Нито фундаменталистите са потомци на изисканите ислямски теолози от Севиля и Кордоба.
Нито в историята на терора, нито във военната история има нещо, което да напомня на безумието в наше време. Виновните не са съветски болшевики, маоисти, червени кхмери, Чърчил (заповядал безмислените бомбардировки на София и Дрезден), нацисти или араби. Те не са хора.