автор: glishev

2443-2458:

Старец нещастен гледа, във кървища
плувнало тялото на син единствен.
Над люлка от копия горко ридае,
нарежда песен за гибел омразна,
за радост гарванова - паднали млади.
А сам той немощен, не може никак
да спре съдбата, сина да си върне.
Вика из добата чедото свое,
няма надежда за здрав наследник
на дом и богатства - падна едничък.
Злощастен жребий, гибелен - дялът.
Влиза старикът във пусти покои,
а там - мъртвило. Играе вятърът
в зали безрадостни. Няма стопанина -
слезе в могилата! Мълчат и арфите:
повече няма кой да пирува.


_____________
б.а. Хванах се с някои по-мрачни моменти от староанглийския "Беоулф". Преводът ми е от съвременен английски. Поемата е страхотна и сигурно ще публикувам и други късове от нея!
Напълно съзнавам колко тромав е преводът ми. Не предава и една стотна от жалейния, безнадежден тон на английския текст. Съзнавам и отчайващото безсилие на жеста си - но посвещавам на паметта на жертвите от Мадрид.
Бил съм в Испания и имам прекрасни спомени от страната и хората там. Надявам се никой от познатите ми да не е пострадал или загубил близък, но и така да е, ударът си остава жесток. Бог да прости загиналите.

___________________
Следваща част: Беоулф: Елегичен откъс II