автор: midnight_witch

Добре скъпи,
нацепи дървата,
фраскай ги яко с брадвата-
представи си,
мен на дръвника
удряй-рязко и гневно,
/това между другото добре го умееш/
хайде давай,
пак и пак,
ручейчета пот се стичат в междувеждието ти,
залютява в окото ти.
Навеждаш се -отхвърляш ме,
изправяш се-замахваш,
превиваш плещите си-
яростта се влива в жилите
на дървета,
някога бяха зелени и непокорни като мен,
сега просто са средство за отопление
издуват се вените ти
на ръцете сърдитите,
е после умората
ще се разтвори в очите ти.
и дори може да ми се усмихнеш,
ще се върнеш при мен
вече друг и притихнал.
прегърни ме сега,
заключи ме в ръцете си,
полюлей ме ,
прегърнала съм раменете ти,
целуни ме-
целувай ме дълго.
Топло и тихо е до камината...
После ,когато утихнем,ще завием кротко децата си,
Нека спят-нежни сънища милички,
Тук са,тук са-мама и тате.
Скъпи,утре пак ще цепиш дървата…