автор: other

Здравей, Любов!
Море като Начало!
Покрило плътно моя Ден!
С очи - шумяща морска пяна,
а устните - най-нежния рефрен.
Жадувам с трепет детската мечта
освободен от изгрева да плувам,
подгонил диво рибните стада
от щастие по Тебе да лудувам!
Да ме протрива паметта
на страстите Ти непокорни,
изплискали в пороя на дъжда
целувките на бръснещия вятър.
Редуват циклите на вечното движение,
а долу кипва пурпурна вълна,
повличайки след себе си река
от влюбения в тялото ми пясък.
Усещам сякаш мека топлина,
заливаща напиращия блсък,
прииждащата радост, напълнила мига
на шир и длъж с дълбоко вдъхновение.
Засмян стоически
потъвам в синева,
огласяйки на чайките
високо бликналия, гърлен крясък.
И моля спомените - Лято!
Събуждай Пролетта!
Сложи венец на Зимата!
Началото без карй на Любовта!