Повярвах тези дни,
че телефоните са онемели,
че пощенските гълъби
отдавна са умрели...
А чаках знак.
Обхождах камъните,
взирах се в земята,
оглеждах голите,
понатъжени вейки.
Ако помахат...
По нишката на времето,
изтича несъхранената ми вяра.
Повярвах!
Думите са инквизитори...
А мислите летят към теб...
И аз ще тръгна пак неутешима,
с усмивката неизменима...
н благосклонност...