С премръзнали крака, воинът изгази снеговете на Севера. Прибра се у дома след всичките си странни пътешествия и хвърли парцаливата наметка.
Малкият свещеник издърпа ботушите му.
Онзи седна и, стиснал побледнели устни, все гледаше натам, откъдето се бе върнал. Накрая свали колана си и хвърли ножницата с нащърбения меч. Сведе глава и тихо издиша.
Свещеникът седна до него, наля му водка и рече:
- Е, разказвай.