автор: Aglika

Целуна залеза дървесните върхари.
Перце от облак, розовеещ небосвод...
С въздишка сетна Слънцето догаря
в прегръдката на вечния заход.

Нощта е царствена, но леденостудена.
Сапфирен наниз са звезди искрящи...
Проблясна в миг Луната съвършена -
докосна с пръсти езерото спящо...

То - стреснато се втурна към прибоя!
Разля води на призрачния бряг!
Но после с отлив каменноспокоен
се хвана в мрежите на сънищата пак.